Миналата седмица кандидатът на Домократическата партия и настоящ държавен глава на САЩ Барак Обама успя да се пребори с опонента си Мит Ромни и получи правото да заеме за втори път президентския пост. Съвсем логично, в момента погледите са обърнати към САЩ. Въпросите как преизбирането на Обама ще се отрази не само на Щатите, но и на останалата част от света, са актуални.

До голяма степен подобен отзвук е обоснован от доминиращите позиции на страната на глобалната сцена от 90-те години на миналия век насам. Европейският континент и в частност България не са изключение от този процес поради традиционно силната трансатлантическа връзка, обясниха пред Econ.bg в тази връзка икономистите от Института за икономическа политика (ИИП).

Проблемите вътре в САЩ

В момента най-голямата икономика в света се страхува от т.нар. "фискална пропаст" (fiscal cliff). Това е термин, превеждан на български и като "фискална скала", с който се обозначава прогнозираното голямо понижаване на бюджетния дефицит на страната през 2012 и 2013 г. Конгресът на САЩ планира различни мерки като увеличаване на данъци и съкращаване на бюджетни разходи, за да намали огромния дефицит на държавата.

Много икономисти приветстват мерките за свиване на дупката в бюджета, но други се опасяват, че това може да има голям негативен ефект върху все още невъзстановилата се американска икономика, пише във връзка с "фискалната пропаст“ сп. „Форбс“.

Същевременно по думите на анализаторите от ИИП що се отнася до икономическото значение на изхода от предизборната надпревара, в нашата част на света той би следвало да се разглежда в няколко направления. Според тях е показателно подреждането на приоритетите в  дебатите между двамата кандидати и най-вече във възприятията на американските граждани, предпочели кандидата на Демократическата партия пред републиканеца Мит Ромни. "Подкрепящите президента Обама отчетливо откроиха икономическата политика като основен акцент в работната програма за следващия мандат. В съчетание с втората по важност тема – справянето с огромния вътрешен дълг на САЩ – това говори за ориентация навътре към самото американско общество", заявяват от Института за икономическа политика.

Според икономистите очевидно е, че Барак Обама ще трябва да съсредоточи усилията си предимно върху вътрешнополитическата обстановка, като външната политика остави на заден план. "Впрочем, тук не очакваме да настъпи значителна промяна спрямо подхода му през изминалия мандат. Той никога не е претендирал да бъде запомнен като президент на силните външнополитически действия", смятат анализаторите. Те поддържат мнението, че резултатите от вота във вторник (6 ноември) вещаят приемственост в следваната до момента линия на поведение.

На практика вторият сценарий, при който представителят на Републиканската партия получава достъп до Белия дом, предоставяше доста по-разнообразно поле за дискусия между анализатори и експерти. В този случай "упражненията в прогнозиране" просто няма да се състоят, коментират от ИИП.

Задълбочаване на връзката САЩ-Европа

От тази гледна точка, запазването на поста от страна на президента-демократ означава за Европа на първо място спестяването на иначе задължителния за всяка нова администрация период на запознаване, ориентиране, преосмисляне. Тук главните действащи лица и техните позиции са вече ясни, т.е. процесите просто ще продължат да текат, коментират от ИИП. Преизбирането на Обама ще позволи на ЕС да започне през първото тримесечие на 2013 г. преговори по дългоочакваното търговско споразумение, което трябва да оживи трансатлантическите икономически връзки, смятат икономистите.

"През последните години Европейската комисия (ЕК) подписа серия от подобни споразумения за свободна търговия със стратегическите си партньори, като всички те попадат под чадъра на новия подход към външните отношения на Съюза. В този ред на мисли парафирането на подобен документ със САЩ би бил една изключително амбициозна стъпка, целяща да отключи потенциала на трансатлантическите отношения", казват икономистите. По думите на анализаторите от ИИП тук става въпрос не просто за освобождаване от мита и такси, а за едно много по-задълбочено сътрудничество, което трябва да постави на нова основа актуални въпроси като правата на интелектуална собственост и регулациите по отношение безопасността на стоките.

Очаква се съвместна група между администрациите на еврокомисаря по търговията Карел Де Гухт и американския търговски представител Рон Кирк да публикува доклад през декември тази година, препоръчващ преговори за търговско споразумение между САЩ и ЕС. "Убеден съм, че този доклад ще позволи на президента Барак Обама, (председателя на Европейския съвет) Херман Ван Ромпой и (председателя на ЕК) Жозе Мануел Барозу да дадат зелена светлина в началото на следващата година за стартиране на преговорите за трансатлантическо търговско споазумение“, заяви Де Гухт, цитиран от агенция „Ройтерс“.

Не бива обаче да изпадаме и в заблуждения, че американският президент ще отмести поглед от основния икономически партньор и едновременно с това конкурент – Китай, смятат от своя страна икономистите от Института за икономическа политика. Според тях взаимоотношенията между САЩ и Европа ще се развиват предимно на база градените с години мостове на икономическо сътрудничество, без да се отличават с особена динамика.

"По мое мнение, трябва да се обърне внимание на факта, че по време на президенството си досега Барак Обама настойчиво искаше от европейските лидери да предприемат по-сериозни мерки за разрешаване на европейската криза", коментира от своя страна пред Econ.bg икономистът Иван Георгиев. "Белият дом счита, че икономическите проблеми в ЕС влияят негативно и на САЩ в контекста на това, че ЕС е един от основните външнотърговски партньори на САЩ, а кризата там води до спад в потреблението и намаляване равнището на търговия между тях", заяви още той.

Европа продължава да бъде важен търговски партньор за САЩ. През август 2011 г. търговският баланс между САЩ и ЕС е отрицателен: - 9003,9 млн. долара, като през същия месец на 2012 г. отрицателното салдо нараства до -11731,6 млн. долара. За осмия месец на тази година вносът от Европейския съюз за Щатите се увеличава до над 33 млрд. долара, а износът намалява леко до 21,4 млрд. долара спрямо август 2011 г. 

Както Съединените щати, така и Европа по-скоро ще бъдат обърнати навътре към себе си, за да решават собствените си дългови проблеми, заявяват пък икономистите от ИИП.

Барак Обама неколкократно препоръчва на своите европейски колеги да пристъпят към по-голяма политическа, икономическа и финансова централизация, като средство за излизане от кризата. Освен това той одобрява спасителната помощ от Европейската централна банка (ЕЦБ), в съдействие с Международния валутен фонд и Федералния резерв, на европейски държави с дългови проблеми, заяви Иван Георгиев.

През есента на тази година Федералният резерв обяви, че ще започне изкупуване на ипотечни дългови инструменти за по 40 млрд. долара месечно и вероятно ще запази рекордно ниски лихвени нива близо до 0 на сто до средата на 2015 г. Вторият мандат на Обама води до предположението, че вероятно няма да има промени в провежданата от Федералния резерв стимулираща програма за "количествени облекчения", с която ще се вливат милиарди долари в американската икономика. Същевременно инвеститорите на фондовите пазари изпитват притеснения относно опитите на Вашингтон да намали бюджетния дефицит и свързаните с това преговори в Сената и Конгреса на САЩ.

България в контекста на преизбирането на Обама

Според ИИП евентуален икономически риск за ЕС и България биха съществували единствено при блокиране на вътрешнополитическия процес в САЩ с оглед запазване статуквото в Конгреса и Сената.

"На американските политици им предстоят тежки месеци на спорове и преговори по отношение ограничаването на вътрешния дълг. Ако се стигне до патова ситуация заради неспособността на компромис между президентската администрация, разполагаща с демократическа подкрепа в Сената, и контролирания от републиканците Конгрес, то дестабилизиращите сигнали към пазарите могат да дадат негативно отражение върху Стария континент и България", казаха от Института за икономическа политика.

Същевременно по думите на Иван Георгиев преизбирането на Обама означава продължаване на натиска от страна на САЩ към европейските лидери и продължаване на политиката на централизация и финансова помощ. Това ще се отрази на България в по-високо равнище на цените, като към момента това се усеща в цените на храните.

"Не се очаква никаква промяна в отношения на САЩ с Европа и България конкретно", смята и политологът Цветелин Биков. Той поддържа мнението, че основните различния между двамата кандидати по отношение на външната политика на САЩ са били насочени предимно към Афганистан и Китай.

Тази статия ви хареса? Присъединете се към Еcon.bg и във Facebook, за да следите всичко най-интересно за икономиката, предприемачеството, кариерата, личните финанси, политиката и обществото!