Този месец беше публикувано поредното издание на „Human Freedom Index” („Индекс на човешката свобода“) на Института Катон във Вашингтон, САЩ. Индексът измерва както икономическата, така и личната свобода, базирайки се на 76 различни индикатора в следните сфери: върховенство на закона, сигурност и безопасност, свобода на придвижването, религиозна свобода, свобода на асоциацията, свобода на изразяването, свобода на личните взаимотношения, размер на държавния апарат, правна система и права на частна собственост, достъп до качествени пари/валути, свобода на международна търговия, ниво на регулации върху бизнеса, труда и кредита.
В наши дни индексът на човешката свобода е един от най-обширните индикатори, измерващи икономическата и личната свобода в различните държава по света. Историята му датира от 2008 г., която е първата година, за която има достатъчно подробни данни за всички страни по света. Нивото на лична и икономическа свобода в различните държави се оценява по скала от 1 до 10 като 10 означава максимална свобода. Последните данни са от 2012 г. и в сравнение с 2008 г. на глобално ниво няма голяма промяна. Средната обща оценка на икономическа и лична свобода за целия свят е 6,96. Въпреки липсата на значителни промени на глобално ниво, такива са налице на регионално ниво и особено що се отнася до различните страни.
Изследването на Института Катон открива много сериозна корелация между степента на свобода в една държава и размера на БВП. Колкото по-свободна е една страна, толкова по-богата е тя и обратното. Например, средното ниво на БВП на глава от населението в държавите, намиращи се в горните 25% на класацията, е 36,000 долара. Това е шест пъти повече от средното за следващите 25%. Нивото на демокрация също отбелязва много силна позитивна корелация с нивото на свобода. Коефициентът на корелация между Iндекса на човешката свобода на Института Катон и Индекса на демокрация на Economist Intelligence Unit е 0,82, т.е. забелязва се силна корелация между двете променливи. Интересно е, че икономическата и личната свобода всъщност имат сравнително ниска корелация – само 0,55. Тоест, това, че гражданите в една държава се радват на висока лична свобода, не означава, че имат висока икономическа свобода и обратно.
Според последното изследване (на база данни за 2012 г.) десетте най-свободни страни в света, по ред, са: Хонг Конг, Швейцария, Финландия, Дания, Нова Зеландия, Канада, Австралия, Ирландия, Обединеното Кралство и Швеция. Най-свободните региони в света са Северна Европа, Западна Европа и Северна Америка, а най-малко свободните –Южна Азия, Африка и Близкия Изток. Югоизточна Европа, регионът, в който се намира и България, е най-изостаналият в сферата на човешката свобода за целия континент и в класацията на регионите се нарежда дори зад Източна Азия и Австралия и Океания.
През 2012 г. България се намира на 41-во място от 152 страни в световната класация, като се забелязва, че от 2008 г. насам пада все по-надолу. През 2008 г. е на 38-мо място от 141 страни, а през 2010 г. - на 39-то от 153 страни. В сферата на икономическата свобода през 2008 г. индексът на България е 7,2 а в сферата на личната – 8,56. През 2012 тези стойности са 7,39 и 8,21, респективно, т.е. нивото на икономическа свобода се е покачило, но това на лична е паднало. Цялостният индекс на човешката свобода за България през 2012-та г. е 7,80, като през 2008-ма е бил 7,88. С оглед на факта, че тази стойност не се е променила изключително много за периода, изоставането на България в цялостната класация най-вероятно се дължи предимно на прогреса на други държави в сферата на свободата.
В различните категории, България се представя най-добре в сферата на свободата на придвижване (10), свободата на личните взаимотношения (10) и свобода на асоциацията (9,6). От друга страна върховенството на закона (5,1), свободата на религията (7,5) и свободата на изразяването (8,5) са сферите, в които се представяме най-зле. През 2012-та спрямо 2008-ма година най-сериозно се е влошила свободата на вероизповедание, от 10 на 7,5, като същевременно в нито една категория не сме отбелязали подобрение.
В контекста на региона на Балканския полуостров, България традиционно е в челната тройка, но през 2012 г. слиза на четвърто място заедно със Словения (също 41-ва в световната класация), като по този начин се придвижва зад Румъния (32-ро място в световната класация), Кипър (36-то) и Черна Гора (40-то). Забелязва се, че за периода 2008-2012 година, Румъния е отбелязала най-голям прогрес в региона, напредвайки цели 12 позиции - от 44-то място на 32-ро. Тоест, от двете държави, присъединили се към Европейския съюз през 2007 г., Румъния отбелязва сериозен напредък и започва постепенно да настига западните страни-членки, а България не е направила никакъв прогрес в тази посока и дори регресира.
Изоставането на България в класацията на Индекса на човешката свобода за периода 2008-2012 може да не изглежда много голямо, но е един много тревожен знак от гледна точка на факта, че именно през 2007 г. страната се присъединява към ЕС. От изследването на Института Катон става ясно, че нивото на свобода на една страна и нейното развитие, било то социално или икономическо, са тясно свързани – без свобода няма развитие. Тоест свободата работи и ако България иска да настигне своите по-богати европейски съседи, трябва да я развива и отстоява.
Автор: Георги Вулджев, И.П.И
