Вероятно най-потърпевши от ситуацията в Гърция ще се окажат съседните й държави на Балканите. Това не e случайно, защото голяма част от банките в тези страни са с гръцко участие и са филиали на гръцки финансови институции. Според анализ на „Ройтерс“ кризата в южната ни съседка може да има по-значително влияние за България.
Причината е, че близо една пета от финансовите институции у нас са с гръцко участие. Сред които са Обединена българска банка (ОББ), в която участие има Националната банка на Гърция, Piraeus Bank Bulgaria пък е контролирана от гръцката Piraeus, а Alpha Bank е подразделение на Alpha Bank.
След като в понеделник (29 юни) банките в Гърция „излязоха във ваканция“, Българската народна банка (БНБ) публикува официално съобщение, че това няма да се отрази пряко върху стабилността и нормалното функциониране на финансовата система у нас.
Тогава от Централния трезор успокоиха, че банковата ни система, включваща и финансови институции с гръцко акционерно участие, е напълно самостоятелна финансово и оперативно от системите на други страни.
"Българската банкова система, включително банките с гръцко акционерно участие, нямат вземания от гръцки кредитни институции и нямат инвестиции в ценни книжа на гръцкото правителство", обясниха още от БНБ в своето съобщение.
По отношение на останалите балкански страни, в Румъния има общо четири банки с гръцки капитал. Това са Alрha Bank Romania, Piraeus Bank, Bancpost и Banca Romaneasca, които представляват 12% от пазара в страната. В понеделник румънската Централна банка също излезе с официално съобщение, че въпросните финансови институции работят нормално и са добре капитализирани.
Две са банките, които оперират в Македония и са с гръцки капитал. Това са Alpha Bank AD Skopje и Stopanska Banka AD Skopje, които притежават малко повече от 20 на сто от пазара в страната. Централният трезор в Македония нареди на финансовите институции да изтеглят депозитите си от гръцките банки и въведе ограничение за прехвърлянето на средства към банките майки.
В Сърбия 14 на сто от банковия пазар или близо 4 млрд. долара има в Alpha Bank, EUROBANK EFG, Piraeus Bank и Vojvodjanska Banka, които са с гръцко участие. От Централната банка в западната ни съседка обявиха, че тези финансови институции са поставени под специално наблюдение и се следи ликвидността им.
Три филиала има на Националната банка на Гърция, на Piraeus Tirana Bank и на Alpha Bank в Албания. Те представляват близо 16 на сто от пазара там. От Централния трезор в Тирана са въвели изискване за капитализация от 14% за тези финансови институции за разлика от 12% за останалите в страната.
Изпаднала ли е вече Гърция в дефолт след края на юни?
Въпреки че страната не изплати задълженията си към Международния валутен фонд (МВФ), които бяха с краен срок 30 юни, от финансовата институция все още не смятат Гърция като държава, изпаднала в дефолт, се казва в анализ на „Ню Йорк Таймс“. Вместо това от МВФ поставиха южната ни съседка в списъка с т.нар. страни с просрочени дългове.
Вследствие на това рейтинговите агенции също няма да смятат Гърция като неплатежоспособна поради причината, че МВФ не се счита за търговски кредитор. Във вторник (30 юни) обаче от Standard & Poor’s обявиха, че държавата ще се смята за неплатежоспособна, ако не успее да покрие задълженията си към честни кредитори, като тези по гръцки държавни ценни книжа на стойност 2 млрд. евро, чийто падеж е на 10 юли.
Ако Атина не успее да извърши въпросното плащане, това ще е ясна индикация, че явно няма да издължи дълговете си към притежателите на облигации и към Европейската централна банка (ЕЦБ). От своя страна това ще ограничи възможностите на европейската финансова институция да отпуска средства в подкрепа на гръцките търговски банки по Програмата за спешна ликвидна помощ (ЕLA).
Към момента Гърция ще остане във връзка със световната финансова система, докато все още не е изпаднала официално в дефолт. Заради това върху чуждестранните пазари неизбежно ще продължава да има преки и косвени, очаквани или изненадващи резултати от ситуацията в южната ни съседка.
Някои държави в еврозоната с финансови проблеми - като Португалия, Ирландия и Испания, вече предприеха сериозни мерки за стабилизиране на своите икономики, тъй като те са много по-податливи на „заразата“ от Гърция за разлика от предишни години.
Според някои анализатори, истинският краен срок за Атина е краят на юли, а не критичният вторник (30 юни). През настоящия месец южната ни съседка трябва да изплати на ЕЦБ 3,5 млрд. евро. Ако дотогава няма изготвена международна спасителна програма, която в крайна сметка да проработи, европейската финансова институция най-вероятно ще оттегли подкрепата си към гръцките банки окончателно.
Какво се случва в гръцките банки?
Досега търговските банки в южната ни съседка се приемат като платежоспособни, но кредитирането в страната е в застой. Заедно с това те не могат да изпълняват функцията си на финансиране на гръцката икономика.
На своето извънредно заседание в събота от ЕЦБ взеха решение да поставят таван от 89 млрд. евро на програмата ELA. Все още няма официална информация, но според някои анализатори голяма част от тези средства, ако не всички, вече са били използвани за покриването на дупките във финансовата система на Гърция, заради масовото теглене на депозити.
В случай, че гръцките банки банкрутират, това ще доведе до сериозно сътресение на международните финансови пазари. Причината е, че Атина все още не е въвела европейските правила за действие при банки, изпаднали във фалит.
Каква е вероятността да се случи „Грексит“?
В началото на дълговата криза от преди години, много експерти се разтревожиха, че проблемите на Гърция ще засегнат и останалия свят. Тогава те смятаха, че ако страната фалира и напусне еврозоната, това ще причини глобални финансови трусове, по-големи и от тези на „Лемън брадърс“, която беше искрата за запалването на световната криза през 2008 г.
Сега обаче много анализатори са на мнение, че излизането на Атина от еврозоната (познато като „Грексит“ от английски „Grexit“), няма да е чак такава катастрофа. Европа е подготвила да ограничи т.нар. финансова „зараза“, за да не се „разнесе“ в други държави. Гърция – една дребна част от икономиката на валутния съюз, може да възвърне финансовата си автономия, като напусне, твърдят експерти. Според други, това е много опростено гледище. Въпреки раздразнението от безкрайните преговори, евролидерите виждат обединена Европа като константа.
Междувременно изходът от еврозоната и ЕС ще създаде, също така, едно правно минно поле, което нито една държава досега не е прекосявала. Не е предвидено и обезщетение за напускане – доброволно или принудително, от групата на страните, използващи еврото.
Инвеститорите вече залагат, че Гърция ще се споразумее с кредиторите, преди или след референдума, най-вече защото според проучванията мнозинството гърци ще предпочетат еврото да остане.
Какво се очаква от референдума?
Премиерът на Гърция Алексис Ципрас изненада цял свят през уикенда с решението да пусне референдум, с който да се допита до народа дали да приеме условията, поставени от кредиторите миналата седмица – условия, които според него са неприемливи.
Кредиторите отказаха да удължат срока за спасителната програма след вторник. В такъв случай, Гърция няма шанс да получи оставащите 7, 2 млрд. евро по настоящата програма.
Всяка сделка с Гърция след референдума, от правна гледна точка, изисква нови преговори и нова спасителна програма.
В понеделник президентът на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, който се държи като посредник при преговорите, посъветва гръцките избиратели да приемат условията на сделката. Според него, това би поставило основата на по-нататъшни разговори за помощ на Гърция, което може да доведе до отстъпки по отношение исканията на гърците за намаляване на дълга им.