ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА АРБИТРАЖНОТО ПРОИЗВОДСТВО

Същност на арбитража

В най-общ смисъл арбитражът е разглеждане и решаване на спор със сила на пресъдено нещо от трето лице (лица), определени по волята на страните по спора. Арбитражът е проява на недържавно, доброволно, договорно, частно правораздаване, а арбитражното производство е несъдебен исков процес, основан на договор за арбитраж, който се нарича арбитражно споразумение. Правните последици на арбитража обаче са процесуални и са приравнени с тези на съдебното решение. Арбитражното производство у нас се урежда от Закона за международния търговски арбитраж[1], както и от редица международни[2] и двустранни споразумения, по които РБ е страна. Арбитражът е най-ярка проява на доброволното начало в гражданския процес. Именно затова в определени направления в арбитражното производство се намесва държавният съд, който разполага с властнически правомощия. Намесата на държавния съд в арбитража е двояка – в едни случаи тя е проява на съдействие, а в други - на контрол. Като цяло законът възлага съдействието и контрола на СГС.

Съдебни действия във връзка с арбитражно производство се допускат само в случаите, предвидени в ЗМТА - при обезпечаване на иска или доказателствата, при отказ на арбитражния съд да уважи искането за отвод (СГС се произнася, ако страната се обърне към него за това), арбитражният съд (АС) или страната, с одобрение на АС, може да поиска от компетентния съд да събере някои доказателства, необходими по делото, издаване на изпълнителен лист от СГС отмяна на арбитражно решение от ВКС.

За разлика от континенталната, англо-американската правна система причислява арбитража към алтернативните способи за разглеждане и решаване на правни спорове. При алтернативните способи целта е да се намери общото между спорещите страни в резултат на разумен компромис и без принуда с помощта на трето независимо и неутрално лице, което притежава компетентност по материята – специфични знания. Алтернативните способи са: преговори, подпомагане, участие на трето лице със специфични знания, mini trial – необвързващ арбитраж, посредничество (медиация), помирение. Разликата между медиацията и помирението е, че при медиацията трето лице подпомага страните да намерят решение, а при помирението – 3-то лице дава предложения как да се разреши спорът.

Арбитражно споразумение

Арбитражното споразумение е процесуален договор за арбитраж.

Арбитражното споразумение може да бъде арбитражна клауза в договор или отделно споразумение. Арбитражното споразумение е съгласието на страните да възложат на арбитраж да реши всички или някои спорове, които могат да възникнат или са възникнали между тях относно определено правоотношение, което може да бъде предмет на арбитраж (т.е. е арбитрируемо). Арбитражното споразумение трябва да бъде в писмена форма.

Счита се, че е налице валидно арбитражно споразумение и когато в отговор на предявен пред арбитражен съд иск, ответникът приеме спорът да бъде разгледан от арбитражен съд или участва в арбитражното производство без да оспорва компетентността на арбитражния съд.

Арбитражното споразумение очертава предмета, по който ще се произнесе арбитражния съд – terms of reference. Арбитражното споразумение относно бъдещ спор /спорове/, се нарича още арбитражна клауза, защото се включва в материалноправния договор като една от неговите клаузи. Арбитражната клауза трябва да се отнася за спорове, възникнали във връзка с точно определено правоотношение (договор) – страните не могат да уговарят, че всички спорове между тях ще се решават чрез арбитраж. Конкретното правоотношение може да се определи по този начин: "всички спорове, свързани с настоящия договор.....". Арбитражната клауза е отделна от договора, в който е инкорпорирана по отношение на действителността. Нищожността на договора не означава недействителност на арбитражното споразумение.

Предмет и страни по арбитражното производство

Предмет на арбитраж могат да бъдат само частноправни имуществени спорове. Не могат да бъдат предмет на арбитраж спорове за вещни права или владение върху недвижим имот. Арбитраж не се допуска по брачни искове, искове за произход, осиновяване, по спорове, свързани с дружествено право. На практика както международният, така и вътрешният арбитраж се използват преимуществено за разрешаване на търговски спорове. Страни по спора могат да бъдат български и чуждестранни физически и юридически лица, без значение дали имат качеството на търговец или не.

Предимства и недостатъци на арбитражното производство в сравнение със съдебното

Предимства:

• Бързина
  Арбитражът е по-бърз, защото е едноинстанционен. Неговите решения не подлежат на обжалване – те се атакуват само по исков ред, при наличие на точно определени в закона основания.
• Доброволен характер
  Арбитражът е доброволен способ – подсъдността му е по волята на страните. АС разглежда спорове, които са му възложени с арбитражно споразумение. Избягвайки компетентността на държавните съдилища, страните поверяват спора на недържавен правораздавателен орган, към който изпитват доверие. Страните сами избират арбитри и определят процедурата за разглеждане и решаване на спора. Тъй като страните доброволно са избрали арбитража, по-голяма е вероятността да запазят дълготрайните си търговски отношения.
• Гъвкава процедура
  Правомощието на страните да уговорят процедура за разрешаване на спора допринася за нейното приспособяване към предмета на делото.
• Икономичност
  Арбитражното производство е по-икономично. Арбитражната такса се определя въз основа цената на иска, както в гражданския процес и при спазване на подобни правила. Събираната такса не е постоянен процент, а намалява с увеличение на иска. Така при искове с висока цена, арбитражната такса е по-ниска от държавната. Разходите за защита, вещи лица, преводачи и др. се правят само в една инстанция. Когато мястото на международния арбитраж е в България, изправната страна избягва неудобството, разходите и неравенството да води дело в чужбина.
  Към АС БТПП има отделни тарифи за международни дела и за вътрешни. Съгласно Тарифата за вътрешни дела на АС при БТПП, при цена на иска от 1001 до 5000 лв., арбитражната такса ще бъде 100 лв. + 3.5% за сумата над 1000 лв. Съдебната такса за искови молби е 4% от цената на иска, независимо от неговия размер. Така, при искове с малка цена на иска, съдебната такса ще бъде по-ниска от арбитражната, но с увеличаване цената на иска става по-изгодно икономически да се ползват услугите на арбитража. Така например, при цена на иска 2000лв., арбитражната такса ще бъде 135лв., а съдебната - 80лв. Но при иск в размер на 20000лв., арбитражната такса ще бъде 640лв, а съдебната – 800лв. При международните дела – за цена на иска от 1001 до 5 000 EUR, арбитражната такса ще бъде 150 + 12% за сумата над 1000 EUR. АС събира и депозит за разноски, чиито размер се определя от Председателя на АС и се предплаща от ищеца.
• Висок професионализъм
  Арбитражът открива възможност да се обезпечи правилно решаване на спора от специалисти по материята, предмет на спора, които страните имат право да изберат и посочат.
• Конфиденциалност
  Арбитражното дело е непублично, поради което се избягва опасността от влошаване на отношенията между страните.
• Стабилност на арбитражното решение
  Арбитражното решение може да бъде атакувано само по исков ред на специфични основания, за разлика от държавното решение, което става стабилно ако не бъде обжалвано до изтичане на срока за обжалване, а ако се обжалва – чак след окончателното приключване на всички фази на съдебното производство.
• Значение на арбитражното решение в международен план
  За арбитража не важат ограниченията на международната подведомственост на държавните съдилища. Изпълнението на арбитражните решения в чужбина е обезпечено чрез Ню-Йоркската конвенция в много по-висока степен отколкото изпълнението в чужбина на решенията на държавните съдилища.

Недостатъци:

• Едноинстанционност – висока степен на риск за влизане в сила на неправилно решение
  Поради едноинстанционния характер и спецификата на основанията за отмяна на порочно арбитражно решение, рискът за страната да бъде окончателно обвързана от неправилно арбитражно решение е по-голям, отколкото при решението на държавен съд.
• Договорна същност - възможност за доминиране в процеса на икономически по-силната страна
  Чрез договора за арбитраж икономическото неравенство на страните по него може да доведе до организация и процедура, изгодни за стопански по-силната страна. Именно заради това арбитраж не е допустим по трудови спорове.
• Липса на държавновластнически правомощия – необходимост от съдействие на държавния съд
  Арбитражът не разполага с власт да наложи явяването на свидетели или вещи лица, нито да задължи трети лица да представят държани от тях документи. Обезпечителните мерки, които арбитражът постановява могат да бъдат само спрямо страните, не и спрямо трети лица. За да извърши тези действия, арбитражът се нуждае от съдействието на държавен съд, което забавя и отежнява арбитражната процедура.

Видове арбитраж

• От гледна точка на устройството – институционален арбитраж - постоянна арбитражна институция и арбитраж Ad hoc (инцидентен). Институционалният арбитраж е постоянна институция, учредена за неограничен брой спорове, които могат да и бъдат възложени и в бъдеще. Той има органи, устав и правилник. Арбитражът Ad hoc се образува за разглеждане и решаване на конкретен спор и с решаване на спора престава да съществува. Винаги когато страните уговарят в арбитражното споразумение решаване на спора от арбитраж, без да упоменават конкретна арбитражна институция, е налице арбитраж Ad hoc.
• С оглед на споровете, които приемат за разглеждане, постоянните арбитражи са: с обща компетентност – всякакви спорове или със специална компетентност – само за определена категория спорове - банкови, морски, относно интеректуална собственост .
• С оглед на страните: открити – разглеждат спорове без оглед на страните по тях и закрити – разглеждат само спорове между членове на организацията, към която арбитражната институция е създадена.
• С оглед на листата на арбитрите: арбитражи със задължителна листа - арбитри могат да бъдат само лица, включени в листата или арбитражи с препоръчителна листа от арбитри – арбитри могат да бъдат и лица, невключени в листата.
• Според местожителството/седалището на страните - международен и вътрешен (местен) арбитраж. Международен е арбитражът когато местожителството или седалището на поне една от страните не е в България. Арбитражът е вътрешен, когато и двете страни по него са с местожителство или седалище в България. За вътрешния арбитраж важи уредбата, дадена в ЗМТА, с някои изключения.
  Практическото разграничение на местния и чуждия арбитраж се състои в приложимия закон и компетентния съд, който упражнява контрола. Някои международни актове предвиждат специфичен режим в тази материя. Така въз основа на Вашингтонска конвенция за уреждане на спорове между държави и граждани на други държави съществува нарочен орган, пред който могат да се атакуват решенията на съдилищата, т.е. решенията не се нуждаят от екзекватура.

Подведомственост
Компетентността на арбитража да реши даден спор със сила на присъдено нещо е договорна – произтича от волята на страните. За арбитража не важат ограниченията на международната подведомственост на държавните съдилища. От правомощието на арбитражния съд да разгледа и разреши възложения му спор, произтича и правомощието му да се произнесе относно собствената си компетентност. Възражението, че АС не е компетентен трябва да бъде отправено най-късно с отговора на исковата молба.

Свобода на договаряне
В арбитражното производство широко е застъпено диспозитивното начало, т.е. свободата на договаряне. Най-ярките проявления на тази свобода са по отношение на:

• Мястото на арбитража
  Мястото на арбитража се определя по взаимно съгласие на страните - с посочване в арбитражното споразумение на седалището на институцията. Страните могат да уговарят и друго място за разглеждане на делото, различно от седалището на арбитража – чл.25 от ЗМТА. По молба на страните или по свой почин решаващият орган може да проведе заседанията си и на друго място. При липса на споразумение, мястото се определя от АС, като се вземат предвид обстоятелствата по делото и удобството на страните.
• Процедурата
  Страните могат да се споразумеят за процедурата за конституиране на решаващия орган и за решаване на делото. При липса на споразумение АС разглежда делото по начин, който смята за подходящ.
• Езика
  Ако една от страните е с местожителство или седалище в чужбина, страните могат да се споразумеят за езика / езиците, на които ще се води делото,.
• Приложимия закон
  АС решава спора, като прилага избрания от страните закон, в случаите когато българското право не е приложимо.

Правно положение на арбитъра

Арбитърът притежава специални познания в точно определена област. Той не е държавен орган. Отношенията между страните и арбитъра имат частноправен (договорен) характер. По силата на тези отношения, арбитърът е длъжен да разгледа и реши възложения спор, а страните му дължат възнаграждение. При арбитраж Ad hoc възнаграждението се определя от арбитрите, а при институционалния арбитраж – от тарифа, представляваща част от неговия правилник. Страните участват в избора на арбитри, но правораздавателната функция на арбитъра изисква от него да бъде независим и безпристрастен. Арбитърът не е довереник дори на страната, която го е избрала. Той не само не е длъжен да изпълнява нарежданията на избралата го страна, но трябва да се въздържа от всякакви връзки с нея, несъвместими с качеството му на трето, чуждо на спора лице. Законът предвижда основания за отвод на арбитър при наличие на съмнения относно неговата независимост и безпристрастност.

Всяка страна има право да направи отвод на арбитър поради основания, които са и станали известни след назначаването на арбитъра в 15 дневен срок от узнаването или след образуването на арбитражния съд.

Съгласно правилника на АС при БТПП, избраният арбитър подава декларация, в която посочва всички обстоятелства, които могат да породят основателни съмнения относно неговата безпристрастност или независимост.

Арбитражна процедура

Арбитражната процедура е по-опростена от съдебната, по-удобна, гъвкава и бърза, което се дължи най-вече на едноинстанционността. Обикновено тя приключва в рамките на 6-9 месеца. Срокове са предвидени за подаване на искова молба, за отговор – 15 и 30 дни – съответно за страни със седалище в чужбина или в страната, за избор на председател на арбитражния състав, за отвод на арбитър, за връчване на призовки и съобщения, за възражение за некомпетентност на АС, за вписване на решението. Страните имат свобода на договаряне по отношение на конституирането на състава на решаващия орган, отвода и заместването на арбитрите. Процедурата е гъвкава – страните могат да я изменят и да я приспособяват към особеностите на спора. Устността и непросредствеността, които са характерни за съдебното производство важат и в арбитражното. Процедурата е конфиденциална (поверителна). Арбитражното дело е непублично, поради което се избягва влошаване на отношенията между страните. Участието на прокурор е недопустимо. Страната разполага с право за избор на пълномощник.

Образуване на арбитражното производство
Когато арбитражът е институционален, арбитражното производство започва с подаване на искова молба в АС.

Арбитражът Ad hoc започва в деня, когато ответникът получи искането за арбитраж, отправено до него от ищеца, освен ако страните са уговорили друго.

Исковата молба се смята подадена в деня, в който постъпи в Секретариата на АС, а ако е подаден по пощата – в деня, отбелязан в печата на пощенската служба в мястото на изпращането, а при международен арбитраж – от датата на получаването.

Съдържание на исковата молба
Съдържанието на исковата молба е идентично с това на исковата молба, подадена по съдебен ред. Към исковата молба трябва да се приложи арбитражното споразумение. В арбитражното производство се предвижда срок за подаване на исковата молба. АС прекратява производството, ако ищецът не предяви исковата молба в срока, уговорен от страните или определен от него, освен ако пропускът се дължи на извинителна причина- чл.33 от ЗМТА. АС изпраща препис от ИМ до ответника и му дава срок за отговор.

Отговор на исковата молба
Съгласно Правилника на АС при БТПП срокът за отговор е 30 дни, а за страни със седалище в страната - 15 дни. В този срок ответникът трябва да съобщи имената на избраните от него арбитър и заместник-арбитър или да предостави назначаването им на председателя на АС. В писмения отговор ответникът заявява становищито си по компетентността на арбитража, по иска, предявява насрещния си иск, ако има основания и намерение за това, както и представя писмените си доказателства. Срокът за отговор е преклузивен – неспазването му прегражда възможността за оспорването на наличието на арбитражно споразумение и предявяване на насрещния иск. Препис от отговора се изпраща на ищеца по същия начин, както преписа от исковата молба. Възражението, че АС не е компетентен, трябва да бъде направено най-късно с отговора на исковата молба.

Формиране на арбитражен орган
Страните уговарят механизъм за формиране на арбитражен орган. Няма ограничения за броя на арбитрите, който може да бъде и четен. Съгласно ЗМТА и Правилника на АС БТПП решаващият орган се състои от 3-ма арбитри, като всяка от страните избира по един арбитър, а двамата арбитри избират трети арбитър - председател на решаващия орган. По съгласие на страните делото може да бъде разгледано и решено от един арбитър. Правилниците на някои арбитражи предвиждат и ускорени производства.

Разглеждане
АС разглежда делото и ако ответникът не даде отговор на исковата молба. Недаването на отговор не се смята за признаване на иска. Разглеждането на делото става в заседание, насрочено от арбитражния съд.

Призоваване
Страните могат да се съгласят делото да се реши само въз основа на писмени доказателства и становища, без да бъдат призовавани, а само въз основа на представените от тях писмени доказателства и становища. Призовките и съобщенията трябва да бъдат изпратени така, че всяка страна да разполага с не по-малко от 30 дни, за да се подготви и да участва в делото. Ако страните са със седалище или местожителство в страната, този срок е 15 дни.

Участие на процесуален представител
Страните могат да участват лично или чрез надлежно овластени предствители.

Доказване
По ред въпроси доказването в арбитражния процес е сходно с това в съдебния исков процес, например по отношение на събирането и допускането на писмени доказателства и становища, заключения на вещи лица. В арбитражния процес не се прилага ГПК. По неуредени от ЗМТА въпроси и когато липсва уговорена от страните уредба, арбитражният съд разглежда делото по начин, който намери за подходящ.

Разпит на свидетели
Свидетелите се разпитват, ако бъдат доведени от страната, която ги е посочила. Арбитражният съд не разполага с правомощие да разпореди на свидетелите да се явят. Тъй като събирането на доказателства от арбитражния съд може да се натъкне на пречки, които той сам не може да преодолее, поради това, че не разполага с държавновластнически правомощия, той се нуждае от съдействието на държавния съд. Поради тази причина съществува възможност за събиране на доказателства от компетентния държавен съд в страната или в чужбина по делегация. Арбитражният съд може да допусне писмени показания на свидетели.

Обезпечителни мерки
АС може сам да постанови обезпечаване на предявен пред него иск. Обезпечителното правомощие на арбитражния съд зависи от волята на страните и важи само спрямо тях, не и спрямо трети лица, т.е. арбитражният съд може да постанови обезпечителни мерки, чиито ефект важи само спрямо страна по делото. Постановените от арбитражния съд обезпечителни мерки не подлежат на принудително изпълнение.

Арбитражно решение

Постановяване на арбитражно решение
Арбитражното производство може да приключи със спогодба, която по искане на страните, да се потвърди от арбитражния съд в неговото решение. Арбитражното производство може да се прекрати на някое от предвидените в ЗМТА основания. Ако няма пречка делото да бъде прекратено, арбитражният съд постановява решение. Постановеното решение се изпраща на всяка от страните по делото. То се смята обявено с връчването му на една от тях. От този момент то влиза в сила и спрямо страната, която още не го е получила.

Вписване на решението
Решението се вписва в книгата за решения на АС в срок от 30 дни след изтичане на определения от съда срок за представяне на писмени становища от страните.

Характеристика на арбитражното решение

Арбитражното решение влиза в сила с връчването му на една от страните по спора.

Арбитражното решение е окончателно и слага край на спора. То не подлежи на обжалване, т.е. то е стабилно. Ако е порочно, отмяната му може да бъде постигната само по исков ред.

Арбитражното решение е задължително за страните.

Арбитражното решение подлежи на доброволно изпълнение.

Възможно е решението да възпроизведе спогодба, постигната между страните по спора. Сключената пред арбитражния съд спогодба има същата изпълнителна сила като постановеното след устни състезания арбитражно решение.

Изпълнението на арбитражното решение в чужбина е обезпечено чрез Ню-Йоркската конвенция за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения от 1958г., ратифицирана от РБ през 1961г., обн. ДВ, бр. 2 от 08.01.1965г.

Признаването и допускане изпълнението на чуждо арбитражно решение (постановено от арбитражен съд със седалище в чужбина) става съобразно сключените от РБ двустранни и многостранни международни договори. Компетентен да признае чуждо арбитражно решение или да допусне неговото изпълнение у нас е СГС.

Последици на арбитражното решение

Арбитражното решение не е държавен, а частноправен акт, но с процесуални, т.е. публичноправни последици. Тези последици са същите като на съдебното решение. Това е така, защото арбитражът е заместител на държавното правосъдие и трябва да може да даде същата защита, която страните биха получили чрез решението на държавния съд. Последиците на арбитражното решение са:

1. Сила на присъдено нещо, т.е. решението е задължително за страните и подлежи на зачитане от държавните съдилища и другите държавни органи като съдебно решение;
2. Конститутивно действие, (ако искът е бил конститутивен);
3. Изпълнителна сила. Осъдителното арбитражно решение има същата изпълнителна сила като съдебното решение. Влязлото в сила арбитражно решение е изпълнително основание. Въз основа на него може да бъде издаден изпълнителен лист от СГС.

Отмяна на арбитражно решение

Тъй като арбитражното решение е частен, а не държавен акт, неговата отмяна става по исков ред, а не чрез обжалване. Заинтересованата страна предявява конститутивен иск за отмяна на порочно арбитражно решение пред ВКС. Основанията за отмяна се изчерпателно изброени в закона. ВКС е обвързан от основанията за отмяна, посочени в исковата молба и няма правомощието да прави служебна преценка за правилност на арбитражното решение. Срокът за предявяване на иск за отмяна е 3 месеца от получаване на решението. Срокът е преклузивен и не може да бъде възстановен. Някои от основанията за отмяна, предвидени в чл.47 от ЗМТА, са свързани с нищожност на арбитражното решение, а други – с унищожаемост. Когато ВКС констатира нищожност на арбитражното решение,той го отменя, като делото не се връща на арбитражния съд, за да постанови по него валидно решение, но пътят за предявяване на иск пред държавния съд е открит. Когато ВКС отмени арбитражното решение на основание неговата унищожаемост, държавният съд връща делото на арбитражния съд за ново разглеждане – чл.49 от ЗМТА.