Министерството на регионалното развитие и благоустройството обмисля въвеждането на еднократни ваучери, които да покриват разходите за самоучастие при саниране на сгради, за които ще се изисква 20% самоучастие. Смисълът е тези ваучери временно да запълнят празнината от налични финансови инструменти, чрез които хората, които не могат да си позволят това самоучастие, да получат средства. Това се разбра по време на дискусия за енергийното обновяване на сградите.
Идеята още не е изчистена и не е потвърден ангажиментът на държавата в лицето на Министерството на финансите, се разбра от думите на Ангелина Бонева, зам.-министър на регионалното развитие и благоустройството.
Ваучерите или каквато форма на подкрепа се избере са предназначени за хора, които влизат в понятието енергийно бедни и които са пречка при решението на общите събрания на блоковете всички собственици да се съгласят да се направи санирането. Този механизъм освен това ще бъде съобразен с очакваната наредба към променения Закона за енергетиката, в която трябва да се опише подробно кой може да получава енергийни помощи. Идеята е, че този вид помощ вместо за покриване сметките за отопление може да се изрази в сума са самоучастие за енергийно обновяване, една от целите на което е да се намалят разходите за енергия в жилището.
Вече приключи кандидатстването по схемата, при която държавата покрива 100% от разходите за обновяването, като заявки са подадени за малко над 3 хил. сгради до крайния срок 31 май, но парите се очаква да стигнат за около 700. Останалите, които ще са се подготвили за това, могат да кандидатстват по програмата, която включва 20% самоучастие. По нея все още няма кандидати, но се очаква такива да станат сградите, които не са одобрени за 100% финансиране. Зам.-министърът посочи, че очаква срокът за кандидатстване по нея да бъде удължен.
Все още тече проверката по оценка на всички заявления, резултатите от която се очаква да бъдат оповестени през ноември. С предимство при тази оценка са големите панелни сгради.
По изчисления на базата на вече обновени сгради това 20% самоучастие се равнява на сумата от 3-6 хил. лв. в зависимост от редица фактори, един от които е размерът на жилището, съобщи Ивайло Велков, член на управителния съвет на БСК.
Санирането досега бе чрез отпускането в две последователни години на по 1 млрд. лв. от държавния бюджет, заради което практиката бе критикувана, че чрез общи пари на данъкоплатците се финансират дейности от полза само за някои от тях. В допълнение, ако не се ползва самоучастие, процесът по обновяване на общо над 60 хил. жилищни сгради, без да се броят обществените, ще отнеме десетилетия. Заради това занапред, за да отговори България на изискванията в ЕС за енергийна ефективност, трябва да се движи с по-бързи темпове, напомниха участници в дискусията. На практика това означава, че във времето процентът самоучастие ще бъде постепенно завишаван, като се очаква да се разработят и финансови инструменти в помощ на хората, които нямат пари в брой, за да платят дела си.
Участниците в дискусията коментираха, че е логично всяка страна в процеса - собствениците на сгради, общините и националният бюджет, да имат някакво участие във финансирането на енергийното обновяване заради ползите на всяка страна в тях.
Според Юлиян Попов има редица кметове ,които не разбират проблема и са пасивни по отношение на тези програми. Той очаква това да се промени след местните избори.
Министърът коментира още, че абсолютно трябва да се забрани частичното саниране, към което прибягват отделни собственици на жилища. Причината е не само, че не води до ефекта, който би се получил, ако това се направи за цялата сграда, но и заради вида, който придобиват сградите. В допълнение хората, които са активни да решат въпроса за собствения си имот, не са активни, когато става дума да се направи това за всички в дадена сграда.
Зам.-министърът даде пример с личния си опит, който обаче е довел до интереса на всички в сградата, след като са установили ползата от санирането, дори само от гледна точка на драстично намалените сметки за енергия. Затова тя очаква случаите на единично саниране да имат и този ефект.
Попов коментира, че санирането "на парче" прави сградите в България да изглеждат като намиращи се в Латинска Америка.
Иван Велков допусна, че може хора да започнат да бягат от такива сгради, местейки се в други квартали, защото съседите им не искат да се направи общо обновяване, а те не искат да живеят в такива блокове.
България е пословична с бавното провеждане на реформите, коментираха участници в дискусията. Най-пресният пример за това е Планът за възстановяване и устойчивост, който се движи с 8-9 месеца закъснение. По тази причина няма да е възможно планираното начало на следващия етап от санирането от януари 2024 г., при който вече се въвежда системата за 20% самоучастие.
Този преход от пълно към частично финансиране на проектите е ключов, защото се видя, че хората много трудно приемат нуждата от самоучастие, подчерта зам.-министърът. Затова и моделът на промяна трябва да е плавен.
Фондът, който е "шапката" на процесите по енергийно обновяване на сгради занапред и е изискване по Плана за възстановяване, вероятно също няма да започне да работи от януари заради цялостното забавяне на процесите по самия план. Неговото функциониране обаче е условие, за да получи България трето плащане. В момента тя е дала заявка за второто плащане, което очаква до края на годината. Междувременно обаче президентът Румен Радев наложи вето на Закона за енергетиката, в който за пръв път бе дадена дефиниция за енергийна бедност и промените в който са условие за получаване на второто плащане. Предстои до края на годината да се приеме и законът за личния фалит, какъвто в България няма и също е условие за това плащане.
По време на дискусията се разбра, че Министерството на енергетиката също се бави с дейностите, които зависят от него и са свързани със създаването на декарбонизационен фонд. От това зависи и държавата да разработи визия как ще продължи санирането, а не на парче, както е досега, а също и на финансови инструменти, които ще подпомагат процеса.
