Медицинските сестри и акушерките, назначени във второстепенните разпоредители с бюджет към министъра на здравеопазването, да получават минимално основно трудово възнаграждение в размер на 90 на сто от средната работна заплата в страната. Това предвижда Стратегия за подобряване осигуреността на системата на здравеопазването с медицински сестри и акушерки, става ясно от отговор на здравния министър Галя Кондева на депутатски въпрос. Новата мярка трябва да влезе в сила от следващата година, се посочва в документа, а отговорните за това институции са Министерство на здравеопазването, Министерски съвет и Народното събрание.
Към септември медицинските сестри и акушерките във второстепенните разпоредители с бюджет към министъра на здравеопазването, където влизат работещите в домовете за медико-социални грижи за деца, държавните психиатрични болници и спешната помощ, са 2 345.
За 1 012 от тях е предвидено по-ниско възнаграждение от 90% от средната работна заплата в страната, която по данни на НСИ към второто тримесечие на 2024 г. е в размер на 2 296 лв. За осигуряване на необходимото минимално основно трудово възнаграждение (което при посочената средна работна заплата възлиза на 2066,40 лв.) за всички длъжности за медицински сестри и акушерки във второстепенните разпоредители с бюджет към министъра на здравеопазването са необходими още 6 637 100 лв. Тези средства са заявени в проектобюджета на Министерството на здравеопазването за 2025 г. на основание Решението на Народното събрание, Обн. в ДВ. бр. 68 от 13.08.2024 г.
При увеличаване размера на средната работна заплата ще са необходими допълнителни финансови средства, се посочва още в стратегията.
Тя предвижда такава схема на заплащане да бъде осигурена и за медицинските сестри и акушерките, назначени в структурите на Военномедицинска академия (ВМА). Съгласно финансовите разчети на ВМА, предоставени на Министерството на здравеопазването, за достигането на заложеното минимално основно трудово възнаграждение на медицинските сестри и акушерките (военнослужещи и цивилни служители) в размер 90% от средната работна заплата са необходими допълнително 602 469,84 лв. на месец (или 7 229 638,08 лв. на година) в бюджета на Министерството на отбраната, респективно на ВМА.
В болниците с над 50 на сто държавно участие пък здравното министерство трябва да популяризира сред ръководителите им да се постигне минимална заплата на сестрите в размер на 90 на сто от в лечебните и здравни заведения. Лечебните заведения за болнична помощ, включително тези с над 50 на сто държавно участие в капитала, са търговски дружества и като такива са самостоятелни юридически лица.
Съгласно последната налична информация за минималното основно възнаграждение по договор в тези лечебни заведения за м. юли 2024 г. само в едно от общо 120 общински лечебни заведения – СБАЛПФЗ Бургас ЕООД, е постигнато минимално основно трудово възнаграждение на медицинските сестри и акушерките в размер на 90 на сто от средната работна заплата. В нито едно от общо 61 лечебни заведения за болнична помощ с над 50 на сто държавно участие в капитала не е постигнато минимално основно възнаграждение за медицински сестри и акушерки от 90 на сто от средната работна заплата (в едно от тях – СБАЛИПБ „Проф. Иван Киров“ ЕАД, минималното възнаграждение е 2 050 лв., т.е. с 16 лв. по-ниско, а в МБАЛ „Св. Анна“ АД – София е 2 000 лв., т.е. с 66 лв. по-ниско). Във всички останали държавни и общински лечебни заведения минималните основни възнаграждения на медицинските сестри и акушерките варират от 933 лв. до 1 900 лв.
Целта на стратегията е до 2030 г. професията „медицинска сестра“ да стане привлекателна, за да има достатъчен брой млади хора, които да я избират за свое професионално развитие. Системата на висшето образование да осигури необходимия за системата на здравеопазването капацитет за обучение на студенти по специалност „медицинска сестра“, така че годишният брой на приетите студенти да достигне поне 1 800 души. До 2030 г. правоспособните медицински сестри и акушерки в България да са увеличени най-малко с 30 на сто, т.е. броят на медицинските сестри да стане 37 141, (увеличение с 8 571), а на акушерките – 4 229 (увеличение с 976).
Основният проблем пред човешките ресурси в здравеопазването в България е критично ниският брой медицински сестри в цялата страна. За последните 33 години броят на медицинските сестри е намалял почти 2 пъти – от 53 810 през 1990 г. на 28 570 през 2023г. по данни на Националния статистически институт (НСИ), за разлика от лекарите, при които се наблюдава увеличение – от 28 497 през 1990 г., когато населението е било около 8,7 млн. души до 29 911 през 2023 г., когато населението е намаляло на 6,4 млн. души. Съответно осигуреността с медицински сестри пада от 62,1 на 10 000 души население през 1990г. до 44,3%00 през 2023 г. (намаление с 28,7%), а на лекарите се увеличава от 32,9%00 през 1990 г. на 46,4%00 през 2023 г. (увеличение с 41%).
Положителна тенденция се наблюдава особено в броя на младите лекари – по данни на НСИ през 2014 г. броят на лекарите до 35 години е бил 2 352 и те са съставлявали едва 8,2% от общия брой лекари на основен договор в страната, докато 10 години по-късно – през 2023г. техният брой е увеличен над 2,3 пъти и достига 5 457 или 18,2% от общия брой лекари. В този 10-годишен период броят и относителният им дял нарастват ежегодно, без спадове, което показва, че тази тенденция е трайна и стабилна. Положителна тенденция е налице и при лекарите във възрастовата група 35-44 г. през последните 5 години – броят им нараства от 2 875 през 2019 г. (9,7%) до 3 412 през 2023 г. (11,4%).
Далеч не е такава тенденцията при медицинските сестри. НСИ не събира данни за медицинските сестри по възраст, затова са разгледани предоставените данни от Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ). Тук следва да се отбележи, че е налице значителна разлика между общия брой медицински сестри в страната по данни на НСИ и общият брой регистрирани в БАПЗГ медицински сестри (а всички медицински сестри, които упражняват професията си са длъжни да членуват в БАПЗГ). Разликата е от порядъка на 4 000 – 5 000 медицински сестри повече по данни на НСИ спрямо данните на БАПЗГ – така например през 2010 г. броят на медицинските сестри по данни на НСИ е 31 786, а по данни на БАПЗГ – 25 956; през 2023 г. по данни на НСИ те са 28 570, а по данни на БАПЗГ – 24 392.
По данни на БАПЗГ броят на медицинските сестри до 35 години през 2010 г. е бил 3 186, докато през 2023 г. е 2 224, като най-ниската си точка бележи през 2015 г., когато броят им е бил едва 1 805. След 2011г. относителният дял на медицинските сестри до 35 години е трайно под 10% от общия брой медицински сестри. Драстично намаление се отчита в броя и относителния дял и на медицинските сестри във възрастовата група 35-44 г. – през 2010 г. те са били 7 831 (30,17%), докато през 2023 г. са едва 2 835 или 11,62% от общия брой медицински сестри.
Така през 2023 г. медицинските сестри над 45 г. съставляват почти 80% от общия брой медицински сестри (за сравнение през 2010 г. те са съставлявали около 58% от общия им брой). Посочените данни недвусмислено показват изключително негативната и трайна тенденция при тази професия и катастрофалните последици, до които тя ще доведе в рамките на 20 години, ако веднага не се предприемат мерки, които да я обърнат в положителна посока.
Принципно за оптималното функциониране на здравната система е прието съотношението на медицински сестри към лекари да е поне 2:1, а у нас през 2023 г. то е едва 0,96:1. По данни на НСИ през 2023г. в заведенията за болнична помощ (болници и центрове със стационар), където медицинските сестри са най-необходими, практикуват 17 825 лекари и едва 17 977 медицински сестри.
