На 4 ноември 2009 г. Георги Прохаски, който е председател на Центъра за икономическо развитие (ЦИР), даде интервю пред Re:TV за състоянието, оздравителния план и възможните варианти за бъдещето на металургичния комбинат. Econ.bg предлага интервюто на вашето внимание.

Г-н Прохаски, какво предвиждаше оздравителният план на "Кремиковци"? Какви са причините той да не да бъде подкрепен от големите кредитори

Георги Прохаски: 

Оздравителният план предвиждаше капитализация на вземанията, тоест кредиторите можеха да се превърнат в акционери на "Кремиковци". Съответно комбинатът да продължи да работи и да може постепенно да върне част от парите на кредиторите, включително евентуално чрез продажба на стратегически инвеститор, когато това стане възможно.

За тези кредитори, които не биха пожелали да капитализират вземанията си, се предвиждаше ангажимент от оздравеното дружество в рамките на 5-годишен срок да върне част от техните вземания на базата на оценка, която беше направена през последните месеци от оценителите на Агенцията за приватизация.

Каква част от облигационерите са "за" ликвидацията на дружеството? 

Георги Прохаски: 

Първоначално голяма част от облигационерите бяха "за" оздравителния план, включително и за капитализация - по моя информация говорим за около 2/3. Те очакваха редица стъпки да бъдат направени от страна на държавата - и в качеството и на държава, и в качеството й на голям кредитор.

Тъй като до този момент тези стъпки не бяха направени, това беше една от допълнителните причини голяма част от облигационерите да се разколебаят и при последното гласуване на практика да не подкрепят оздравителния план.

И от синдикатите заявиха, че до голяма степен и от правителството зависи какво ще се случи с "Кремиковци". Въпреки това, от началото на мандата ресорният министър Трайчо Трайков заяви, че може би ще стои по-настрани от казуса. Какво можеше да направи правителството до този момент?

Георги Прохаски: 

Правителството може да направи много. Според мен е грешка - както на предишното правителство, така и на това до този момент, да не заема активна позиция по случая. Това е така, защото не става въпрос за стандартен случай, когато държавата не трябва да се меси в работата на едно частно дружество.

Тук на първо време става въпрос за едно дружество, в което има държавно участие в собствеността. Държавни дружества са основни кредитори на това дружество и освен това то е структуроопределящо. От него зависи един много голям сектор в икономиката и много други свързани предприятия. В такива случаи държавата винаги трябва да заема активна позиция към проблемите на едно такова дружество.

Държавата можеше и трябваше да направи няколко неща. Първо - да се приключи със задълженията на дружеството от 90-те години, които бяха в миналото опростени, след това отново бяха изискани и т.н., напълно ненужно в тази ситуация. Второ - да бъдат разсрочени за дълъг период (около 10 години) публичните вземания, които не могат да бъдат капитализарани. По закон те нямат право да се превърнат в акции. Освен това има все още някои юридически спорове, в които държавата е страна и тя трябваше ясно да изрази позицията си. Един от тях е въпросът с т.нар. дата за несъстоятелността на "Кремиковци".

Ако тези неща бяха изяснени и позицията на правителството по тях беше ясна и в полза на оздравителния план, предполагам, че тези две трети, които първоначално подкрепиха плана, щяха и сега да потвърдят интереса си към оздравителния план и капитализацията на своите вземания.

Изпуснат ли е моментът държавата активно да се намеси?   

Георги Прохаски: 

Почти е изпуснат. Времето е много малко. При положение, че дълги месеци това не е ставало, просто не виждам как това ще стане през следващите няколко дни.

Но теоретична възможност все още съществува. Първо - защото тези стъпки, за които говоря, могат да бъдат предприети. Второ - дори извън облигационерите има някаква малка възможност за създаване на болшинство, което да гласува оздравителния план.

Има и още една възможност, която в момента се обсъжда. Тя е свързана с това облигационерите да подкрепят оздравителния план, но да не участват в капитализацията. Т.е - те да дадат възможност да продължи да действа дружеството, но други кредитори, които искат да капитализират вземанията си, да предприемат тази стъпка. При това положение на практика може да стане одържавяване на "Кремиковци", като другите големи кредитори биха станали собственици - "Булгаргаз", НЕК и др. държавни дружества.

Какво е икономическото състояние на комбината в момента? Каква е пазарната му стойност и какви са задълженията му?

Георги Прохаски: 

Дружеството е в тежко състояние. Като се изключат спрените мощности, има една част от него, която продължава да действа. То ще реализира около 50 млн. лв. приходи тази година по моя информация. С подобряване на конюнктурата би могло да разшири дейността си.

Пазарната оценка на дружеството е около 800 млн. лв. Тя обаче ще бъде проблем, тъй като законът изисква да се провеждат търгове на оценки на активите и купувач за такива високи активи. Това ще проточи ликвидацията на "Кремиковци" с много години.

Преди няколко дни забелязах търг за активите на "БГА Балкан", а дружеството не функционира от 8-9 години.  За "Кремиковци" този период ще е още по-дълъг, със сигурност над 10 години.  За този период активите ще се обезценят тотално и на практика кредиторите - в това число и държавата, ще вземат много малко от тези разпродажби. Единственият начин да се получи повече за самите кредитори, е ако предприятието продължи да действа в някакъв по-ограничен мащаб. Косвените ефекти за държавата като данъци и приходи на свързани предприятия биха били още по-значителни.

За това на този въпрос трябва се погледне комплексно, но в момента това като че ли не е във фокуса на вниманието на правителството.

Облигационерите могат да изразят позицията си до 9 ноември. Очаквате ли някаква промяна? 

Георги Прохаски: 

До 9 ноември трябва да се изрази интерес към капитализация на вземанията. В този смисъл не вярвам да настъпи някаква промяна по този въпрос. След това има период до общото събрание на кредиторите, на което ще се гласува оздравителният план. Дотогава би могло, при изпълнение на някои от тези условия, в крайна сметка да се получи болшинство на кредитори, които да гласуват оздравителния план. Дали ще стане това, предстои да видим. Аз все пак се надявам, че ще има разум в тази насока, тъй като ликвидацията не е в интерес на абсолютно никого.

В обобщение: Какъв е най-вероятният сценарий?  

Георги Прохаски: 

Ако на този въпрос се гледа отстрани и се чака да се случи нещо от само себе си, нещата отиват към единствената законова възможност - това е ликвидацията и разпродажбата. Ако държавата заеме една по-активна позиция, която винаги е по-трудна, и привика всички кредитори на масата, да предложи варианти, да се взема най-разумното решение, тогава резултатът за всички - и за кредиторите, и за работниците ще бъде най-добър.

Интервюто е подготвено за публикация от Петър Чернев, Econ.bg