Лято е, жега е и стотици българи търсят не само морето, но и красотата и прохладата на планината-но и там се сблъскват с проблеми. Реновирането на туристическите пътеки в района на Седемте рилски езера започна миналото лято по проект за близо 7 и половина милиона лева, но беше спрян от прокуратурата и МОСВ, след като планинари сигнализираха за качени багери и тежка техника при езерото Бъбрека. Но ремонтите и разкопките на пътя и в момента продължават - твърдят туристи, които са били там през уикенда и дъновисти, които вече са на езерата за тържествата на Бялото братство на учителя Петър Дънов от 20 юли, съобщава БНР.
При езерата се работи вече повече от месец в долната част на циркуса и около езерото Бъбрека. Изкачването на материалите за реновирането се прави само с коне. От охраната на Националния парк "Рила" се следи да не се използва земекопна техника.
"Сега правят в момента точно пътеката, която тръгва от хижа Рилски езера в посока Бъбрека и при подходящи условия ще продължат изграждането на пътеката от седмото езеро към езерото Бъбрека, каза за БНР Божидар Докин от Спасителния отряд Дупница, който увери, че няма да се използва багер при ремонтните работи.
Вече са постлани окол 300 метра пътеки, монтирани са и една част от парапетите, както е по проекта. Планинарят и природозащитник от Кюстендил инженер Севдалин Атанасов коментира: „Копаят с кирки, слагат над лифта над новата хижа. Имаше един участък скалист, много неприятен беше. Там са направили също така стъпала, което е добре. Парапетите са счупени между Окото и Сълзата, Според един от майсторите са счупени умишлено, защото няма как да са счупени. Това са един колци по метър и 40, обли, които са подострени 10 сантиметра отдолу. В тия камъни горе как ги слагат не знам. И тия напречки, които съединяват на много места бяха счупени. Работеше се между хижата и Бъбрека, нагоре не работеше никой. Там още има сняг в този участък, но на някои места вече мърдат камъните, Ако вали два три дни дъжд ще отмие това отдолу и ще се размърдат.
Според Севдалин Атанасов не трябва да има пътеки до Седемте рилски езера.
"До 2500 метра да правиш урбанизирана територия в планината това за мен е престъпление".
Кореспондентът на БНР в Добрич сподели впечатленията си от посещението на Седемте рилски езера.
"Седемте рилски езера за мен не са атракция. Те са чудо на природата, за щастие от многото, с които сме дарени тук в България. За първи път ги посетих преди три години, тогава все още не беше взето решението да се извърши така нареченото облагородяване. За мен цялата дейност горе буди едновременно недоумение и възмущение. Само човек, който не познава природата и нейните стихии, може да живее с оптимистичното чувство, че каменните пътеки и дървените парапети ще издържат дори и една зима. Всеки, който е решил да избяга от града и да се качи в планината, го прави, за да усеща под краката си тревата, морените, естествената среда. В случая на Седемте рилски езера това усещане вече ни е отнето. От новата хижа до езерото Бъбрека, потокът от туристи се движи по новоизградените каменни пътеки. Съвсем вярно е, че някои от камъните вече не са стабилни и то без да е имало неблагоприятни метеорологични условия. Ако искахме да се разхождаме по алеи, да се подпираме по парапети, щяхме да го правим в парковете, в градовете. Горе, на над 1800 метра височина всеки иска да забрави цивилизацията, да се откъсне, макар и за няколко часа от нея. Наистина за мен е възмутително настоятелното ни желание да оставяме човешкия си отпечатък навсякъде. Като че ли постоянно ни води някакво уникално чувство за превъзходство, за самочувствие и самодоволство. Наред с пътеките и изпочупените парапети посетителите на Седемте рилски езера имат и неприятната възможност да наблюдават отношението на работниците към животните. Пред очите ми един от мъжете, който водеше десетина коне, натоварени с камъни, започна да бие едното животно, защото не изпълняваше неясните му команди. Това ли сме ние хората се питам аз - онези същества на тази планета, които не зачитат нито красотата на природата, нито нейните създания.
Пътят от Бъбрека нагоре към Сълзата вече е доста опасен, точно защото е изровен от така наречената облагородяваща човешка дейност. За мен този проект е едно от нещата, за които не можем да останем равнодушни, той трябва да бъде прекратен, а как ще се извиняваме на природата вероятно никога няма да разберем“.
Реновирането ще продължи. "По цял свят има такива пътеки и съоръжения - крайно време беше и при нас, на eзерата да ги има", обобщи в един от поредните разговори по проблема да се копае ли горе, кметът на Сапарева баня Калин Гелев.