Неведнъж Барак Обама е сравняван с шестнадесетия президент на САЩ Ейбрахам Линкълн. Следвайки сходна професионална кариера, и двамата непопулярни адвокати от щата Илиной се издигат до президентския пост само след един-единствен мандат в Конгреса и без никакъв военен опит.

Линкълн е признат от мнозина историци и политолози за най-великия президент в историята на Щатите. Използвайки уникалните си лидерски качества, той успява да се справи с един от най-повратните моменти в американската история – Гражданската война, и да убеди Конгреса в приемането на тринадесетата поправка, която отменя робството.

Множество президенти по-късно са се вдъхновявали от делата на Линкълн и не е случайна склонността на Обама да прави чести препратки в своите речи към неговите брилянтни способности. Отличавайки се с рядък политически гений, Линкълн назначава за свои съветници съперниците, с които се конкурира за президентската номинация на Републиканската партия през 1860 г. Мнозина разпознават назначаването на държавния секретар Хилари Клинтън, конкурент на Обама за номинацията на демократите през 2008 г., като крачка към установения от Линкълн модел и създаването на кабинет, който да се пребори с увеличаващата се партийност във Вашингтон.

При встъпването си в длъжност през януари 2009 г. Обама заяви, че си поставя за основна задача да промени начина, по който се прави политика в САЩ. По примера на Линкълн, който предупреждава, че Щатите няма да просъществуват дълго, ако са разделени между роби и свободни, Обама призова за обединение между либерали и консерватори. За негово съжаление обаче, последният Конгрес, заседаващ през 2011 и 2012 г., си спечели доказано определението за най-неефективен, като прие най-малко законопроекти въобще в историята на САЩ. Имайки мнозинство в долната камара (Камарата на представителите), републиканците се възпротивиха на почти всяка една инициатива, предложена от Обама.

След изборите през ноември 2012 г. републиканците отново спечелиха Камарата на представителите, което изправи Обама пред същата ситуация от последните две години. Решен обаче да остане в историята на САЩ като „трансформиращия президент”, той предприе нов подход, с който да си гарантира приемането на ключовите му политики.

По време на речта си при встъпването си в длъжност за втори мандат през януари 2013 г. и речта си относно състоянието на САЩ месец по-късно, Обама отчетливо заяви, че като свой най-голям коз той ще използва подкрепата на гражданите. През следващите четири години Обама ще заложи на мнението на обикновените американци по отношение на политиките, които предлага, за да пречупи доминиращия консерватизъм в Конгреса.

Обама започна да залага на този подход още в началото на своята предизборна кампания за преизбирането му за президент. Всеобщо е мнението, че предишният Конгрес бе изключително нефункциониращ и не успя да приеме ефективни политики, в която и да било област. По-важното в случая обаче е, че ако американците бъдат попитани относно причината за тази неефективност във Вашингтон, те ще посочат републиканците. Обама успя да убеди мнозинството граждани, че той не може да прокара своите политики, именно заради консерваторите. 

По време на встъпителната си реч Обама предложи изключително амбициозна и идеологическа програма, която насърчава активната роля на правителството и промотира множество граждански права. Засегнати бяха избирателните права на гражданите, правата на хомосексуалистите и жените. Сред основните приоритети бяха заложени реформиране на имиграционната система, засилване на изискванията за свободно носене на оръжие, както и справяне с климатичните промени.

Месец по-късно, в речта си относно състоянието на Щатите, Обама наблегна върху мерките за икономически растеж и намаляване на бюджетния дефицит на страната. Той призова за увеличаване на минималната работна заплата и възстановяване на индустриалната промишленост. Създаването на нови иновационни центрове и увеличаването на знанията и умения на американците чрез задължително предучилищно образование бяха част от мащабната му програма за утвърждаване на доминиращата позиция на САЩ в световен мащаб.

Много от изброените политики не се вписват в идеологическата платформа на консерваторите, но Обама може да разчита на един безспорен и благоприятен фактор. След загубата на Мит Ромни по време на президентските избори Републиканската партия предприе засилени дискусии относно посоката, която трябва да поеме занапред. Партията започна да осъзнава, че има необходимост от множество реформи, за да си подсигури победа в изборите през 2014 г. и 2016 г. Консерваторите трябва да приемат, че компромисите са неизбежни. Няколко от лидерите в партията като Марко Рубио, Лиза Мърковски, Ламар Александър и Боб Коркър показаха, че са готови да взимат ефективни решения в Конгреса, а не да се противопоставят упорито на всичко, предложено от демократите.

Републиканската партия трябва да заложи да подобни умерени консерватори и да се откъсне от финансовото и идеологическото влияние на крайно десните политици, доминиращи партията. Именно тези настроения и разбирането на Републиканската партия за необходима промяна в поведението й са причина за положителния изглед в реформирането на имиграционната система. В близките няколко месеца се очаква това да е първата област, в която републиканци и демократи ще достигнат до единодушие.

Макар имиграционната реформа да изглежда като един от бъдещите успехи на Обама, тя ще бъде продиктувана основно от желанието за коопериране от страна на Републиканската партия, която се е ориентирала към увеличаване на избирателите си от латино произход. Всички други политики, предложени от Обама обаче, на този етап изглеждат невъзможни. Ако иска демократите да спечелят изборите през 2014 г., през следващите две години той трябва да се концентрира върху проблеми, които не разделят страната, а са общи както за либерали, така и за консерватори. Застрашаване на конституционното право на оръжие и борбата с климатичните промени безспорно не са сред тях. Републиканците имат предимства в разпределянето на местата в отделните щати и се очаква те отново да спечелят мнозинство в долната камара на Конгреса. На този етап обаче е рано за предположения.

Единствено сигурен е залогът на Обама, с който той поставя на карта бъдещето на своето президентство. Използвайки мнението на гражданите, той може да убеди републиканците да гласуват положително за неговите предложения и понякога радикални политики. Ако те обаче не се поддадат, Обама ще трябва да признае провала си в справянето със силната партийната поляризация във Вашингтон и в опита да остане в историята като президента, който е променил изцяло курса на политиката в САЩ. Така както Линкълн е успял да направи преди повече от 150 години.

Авторът на мнението Цветелин Биков изучава „Американско управление и политика“ (American Government and Politics) в Американския университет във Вашингтон. В момента работи по изготвянето на публични политики за развитието на най-големите американски метрополиси като част от екипа на мозъчния тръст Брукинкс. Преди това е бил стажант в администрацията на президента Росен Плевнелиев, неправителствената организация „Заедно в час“, Министерство на финансите и Народното събрание на Република България.