Напоследък все повече ухае на избори. През лятото миризмата беше лека, прозрачна, едва доловима. Сега обаче се усеща навсякъде.

Чудите се на какво миришат изборите ли? Излезте пред блока или къщата си - сред ароматите от печени чушки и попарен карфиол за туршията ще я усетите, няма начин. Огледайте се за източника ѝ - виждате ли валяка, който усърдно зарива дупката, тормозила квартала през последните три години? Или сменената дограма и измазаните стени на детската градина и училището? Или окосените градинки из квартала?

Някои големи инфраструктурни проекти пък приключиха, колко странно - предсрочно и само месец преди изборите. А бавените с месеци ремонти изведнъж успяха да влязат в предвидените срокове... На пречиствателните станции пък вече им загубих бройката.

За новите училищни автобуси се чудя да споменавам ли - точно сега общините се оказаха с едни излишни хиляди левове и могат да ги отделят за децата с увреждания. Не, това не е предизборно, уверява кметът, борещ се за нов мандат.

И не се изненадвайте, ако чиновниците изведнъж открият жалбата ви, търкаляла се из общината с години. Току-виж взели, че ѝ отговорили.

Но не ме разбирайте погрешно - аз не се оплаквам. Напротив! Дори обмислям да създам нова група във Facebook - "Аз искам да има избори поне веднъж годишно"... или нещо такова. Не трябва да се ядосваме - просто най-накрая открихме начин държавата да се задвижи и да свърши работата си. По едни избори годишно все ще успеем да преглътнем.