Коментарът е изпратен на Econ.bg от Митко Хитов (mhitov@dir.bg) и е публикуван в неговия блог "Кризата", посветен на световната икономическа криза

Седмицата премина с малко на брой неикономически новини (светът е в лятна отпуска).

В Тайван се стовари тайфун със стотици жертви. В японската префектура Сизуока бе регистрирано земетресение от 6,5 по Рихтер, след него последва неголямо (60 см височина) цунами, в резултат на което бяха ранени десетки хора и затворени два ядрени реактора.

На испанска Майорка баските от ЕТА извършиха нови взривове - слава богу, този път без жертви.

Президентът на Русия отложи назначението на нов посланик в Украйна, обвинявайки властите й във всички грехове - Европа веднага опъна нерви, опасявайки се от нова серия газови войни.

Fox News разказа за мисията на Клинтън в Северна Корея - бившият президент се е срещнал със съветника на Обама по националната сигурност Джоунс: бившият е предал, че страната на чучхе (идеология, чиято основна цел е пълната независимост в икономическо, социално и културно отношение - бел.ред.) се намира под пълния контрол на Ким (срещата му с Клинтън е продължила 3,5 часа), като вождът е настроен благожелателно към САЩ, търсейки взимно разбирателство и сътрудничество.

Пазарите навлязоха в сезона на най-ниска ликвидност, и като следствие - забележителна волатилност (големи движения в двете посоки), от време на време сменяща се с почти пълно застиване.

Председателят на Конференцията към ОПЕК, министърът на нефта на Ангола Вашконселуш заяви, че цената от 70 долара за барел напълно удовлетворява картела. Експертите решиха, че това е намек за нежелание за орязване на квотите за добив на нефт на следващото заседание на ОПЕК на 9 септември.

Ежемесечният отчет на ОПЕК остави без промяна прогнозите за търсенето на нефт през тази година - средно то трябва да е с около 1,6 млн. барела на денонощие по-малко, сравнено с това от преди година. Ниското ниво на търсене породи нова спирала на увеличение на запасите от нефт в САЩ. Но въпреки всичко общият оптимизъм изхвърляше цените нагоре - вярно е, нефтът не можа да прескочи предишния връх от над 75 долара за барел, затова пък нови върхове достигнаха медта и никелът. Може също така да се отбележи отчетът на най-голямата в света добиваща компания BHP Billiton - нейната печалба в първото полугодие се оказа три пъти по-малка, сравнена с година по-рано; впрочем това е все пак по-добър от прогнозирания от анализаторите резултат.

На паричните пазари нямаше особени промени: краткосрочните проценти са ниски, затова пък дългосрочните са за завиждане. Централните банки на Япония, Корея и Норвегия оставиха лихвите на предишните нива - 0,1%, 2,0% и съответно 1,25%; датската намали лихвите с 0,10% до 1,45%; любопитно е, че монетарните власти на Норвегия и Австралия пуснаха безкомпромисни комюникета, от които можеше да се разбере, че те са готови да започнат да вдигат лихвите, веднага след като се убедят в обосноваността на надеждите за икономическо възстановяване.

Най-голям интерес предизвика заседанието на Федералния резерв на САЩ - тук нямаше промени в лихвените равнища, а незначителните промени в текста на меморандума придвижиха звученето му в тон на висок оптимизъм; заедно с това ФЕД обеща да намали скоростта на покупки на ценни книжа на пазара и да свърши с тях към октомври... Въпреки че последното беше казано с уговорката в духа на "ще видим" (никой не иска повторение на миналогодишния крах на ликвидността).

Аукционите по пласиране на бондове на хазната в Щатите преминаха успешно, заради което доходността дори малко падна, въпреки нестихващия възторг от пазара на акции. Последният не пожела да се отдалечи твърде много от максимумите от миналата седмица, въпреки че такова безотказно вертикално изкачване на фона на стагниращата икономика не е на добро.

На валутния пазар йената извърши бурен скок, но най-весело беше за руската рубла, която отново изпълни див полет нагоре-надолу: знак за предстояща девалвация? Не е изключено, въпреки че руските власти засега се противят на неизбежното: министърът на финансите заяви, че никакви причини за девалвация няма - но точно след тази забележка всички изопнаха нерви, в 1/6 от световната суша.

Икономическият фон, както и по-рано, е противоречив, въпреки че като цяло изглежда по-оптимистичен от преди. Азиатските страни развеселиха: във второто тримесечие БВП на Индонезия нарасна с 4,0% спрямо същия период на миналата година, а във Виетнам - с 3%; икономиката на Сингапур се сви сравнено с миналата година с 3,5%, но по отношение на първата четвърт от годината БВП подскочи с 5,2%.

Китай пусна серия от данни за юли - и те са твърде любопитни. Външото търсене продължава да пропада - износът е паднал с 23% за година (спрямо 21,4% през юни), вносът също увеличава съкращаването си (промишлено оборудване и суровини вече не са нужни в предишните обеми), вследствие на което търговският профицит даже малко нарасна.

Продажбите на дребно подскочиха с 15,2% (през юни с 15,0%) - но това изглежда са последните последици на предишния кредитен бум, в т.ч. ориентиран към ускоряване покупката на автомобили: при General Motors годишният растеж на продажбите в Китай достигна до 78%. Инвестициите в основен капитал през януари-юли се увеличиха с 32,9%, но само през юли нарастването намаля до към 28%, въпреки опитите за ускоряване на експанзията. Промишленото производство се увеличи за година с 10,8% (срещу 10,7% през юни (база юни 2008г.)). И тук прогнозите лансираха 11,5% нарастване; падането на търсенето принуди министър Ли да въведе тригодишна забрана за разширяване на производството и на всякакви нови проекти в стоманената индустрия.

Но най-главното разбира се е обемът на новите заеми - през юли той се срина повече от четири пъти, в сравнение с юни, а предишната експанзия породи маса негативни ефекти, заради което нейното продължаване стана невъзможно: всичко това можеше да се предвиди - въпреки това рухването потресе икономистите, неочакващи нещо подобно. Потребителските цени за последната година намаляха с 1,8% - рекорд за дефлация от 1999 г.; срутването на цените на производител (8,2% за година) се оказа максимално за цялата история на наблюденията. В контекста на всичко това не е за учудване, че премиерът Вен обеща да съхрани паричната и фискална политика в максимално възможнатата мека форма - китайските власти разбират по-добре от възторжените аналитици цялата крехкост на т.н. наблюдаван растеж.

В Япония през юни профицитът на търговкия баланс се покачи, тъй като вносът се свлече по-силно от износа (43,8% и 37% съответно). Поръчките на промишлените предприятия през юни изхвръкнаха с 9,7% спрямо май (много по-силно в сравнение с очакванията на пазара), но за година поръчките все още са в голям минус (с 29,7%), все пак в трите предишни месеца нивата активно се рушаха; изглежда подскокът ще се окаже епизодичен - даже официалната прогноза на правителството говори за падане на поръчките с 8,6% в третото тримесечие, сравнено с април-юни; поръчките за машини и оборудване през юли се оказаха със 72,2% (с 3,5 пъти) по-малко, сравнено с преди година. Подобна е картината в промишленото производство - за месец (през юни) то е нараснало с 2,3%, а за година се е съкратило с 23,5%: по-скоро в близките месеци този показател отново ще отиде в минусови стойности, тъй като днешният ръст е предизвикан от разпродажбата на старите запаси, но реалното търсене продължава да се смъква. Индексът на цените за корпоративните стоки през юли показа годишно снижение с 8,5% - дефлацията тук също настъпва.

В Европа излизаха предварителните оценки за икономическата динамика през второто тримесечие. Източна Европа, както обикновено, се открояваше: БВП на Литва рухна с 22,0% за последната година, на Латвия - с 19,6%, на Естония - с 16,6%; веднага след тези впечатляващи числа агенция Standard & Poor's отряза рейтингите на балтийските страни; в Унгария съкращението достигна 7,6%, според последните стандарти - не толкова страшно.

Затова пък Западна Европа зарадва неочаквано: БВП на Германия, Франция и Португалия се качиха с 0,3% за тримесечие, след очаквания за нулев ръст; на другия полюс са Италия (-0,5%), Испания (-1,0) и Нидерландия (-0,9%); като цяло в еврозоната БВП намаля с 0,1%; за последната година икономиката се съкрати средно с 4,5% - затова думите на министъра на финансите на Франция Лагар за победа над рецесията, изглеждат доста прибързани. Последното изглежда особено нелепо в светлината на падането на продажбите на дребно в самата Франция през юли с 1,8% за месец и с 2,0% за година.

Дефлацията и тук настъпва: цените на производителите в Швейцария за година паднаха с 6,1%, а в Германия - с 10,6% (рекорд за всичките 42 години наблюдения); потребителските цени паднаха с 1,4% в Испания, с 0,8% във Франция и с 0,7% в Германия; италианската инфлация се оказа най-слабата за половин век.
Във Франция през първото полугодие дефицитът на бюджета се разду 2,4 пъти, сравнен със същия период на 2008 година; затова пък производството нарасна през юни с 0,5% - благодарение на подкрепата от страна на бюджета по програмата за смяна на автомобилите. А в еврозоната като цяло производството през юни се съкрати с 0,6% и годишното падане с 17,0% някакси не внушава оптимизъм.

Във Великобритания цените на жилищата през юни се повишиха с 1,6% спрямо май и паднаха с 10,7% спрямо юни 2008 г. - данни от Министерството по делата на общините и местното самоуправление; а по данните на RICS, през юли за понижение на цените са съобщили само 8% повече търговци на недвижими имоти, отколкото за повишение. Британският консорциум по продажби на дребно отбеляза забележим ръст на продажбите през юли - както се и очакваше: най-накрая летните намаления започнаха.
Затова пък безработицата на Албиона расте - през април-юни заетостта се съкрати с 271 хил. работни места, което не е случвало нито веднъж за всички 39 години наблюдения.

Инфлационният отчет на Bank of England беше положителен - но пазарите са изпълнени с още по-голям оптимизъм, заради което от него (отчета) те даже се обидиха.

От корпоративните отчети ще отбележим Nestle, чиято печалба през първото полугодие намаля с 2,7%, а производството - с 1,5%; най-голямата банка на Дания Danske Bank регистрира загуби за 157 млн. долара, против очаквания за печалба от около 60 млн.; основната финансова компания на Холандия, ING Groep, все пак показа печалба през април-юни, но тя падна с 25 пъти и се оказа 5 пъти по-слаба от прогнозите.

Банка UBS продължава да се ръчка с американските власти по повод разкриването на имената на собствениците на сметки, отклоняващи се от плащане на данъци в САЩ - процесът премина на висше ниво, така че швейцарското правителство беше принудено да проведе екстрено заседание.

Преговорите на General Motors по продажбата на Opel към консорциума от Magna и Сбербанк завършиха успешно - по сведения на Handelsblatt, разногласията са преодолени и подписването е съвсем близо.

Свиване на търсенето:

В Канада през юли числото на новопостроените сгради се съкрати с 4,1% спрямо юни, което разочарова пазарите. Поскъпването на нефта доведе до подобряване през юни на търговския баланс на Канада - и съответното влошаване в САЩ; изключвайки горивата от баланса търсенето като цяло продължава да се срутва - въпреки че този път американците продадоха повече самолетни двигатели и различно телекомуникационно оборудване; юнското падане на цените на нефт породи (с неголям лаг) поевтиняване на щатския внос през юли, което означава че е напълно вероятно дефицитът да се съкрати.

Производителността на труда през второто тримесечие подскочи с 6,4% на годишна база - но това се случи на фона на намаление на продукцията: числото на човекочасовото работно време се срути от раз с 8% на годишна база, откъдето и произтече полетът на производителността, максимален за 6 години. Запасите в търговията на едро в Америка се съкратиха през юни - десети пореден месец на намаляването им, което не беше наблюдавало нито веднъж за всичките 23 години провеждани наблюдения; продажбите нараснаха - но като цяло за последната година запасите се съкратиха с 10,3%, а продажбите с 21,0%; впрочем максимумът на отношението между запаси и продажби беше достигнат през януари - и оттогава то намалява.

Промишленото производство през юли нарасна с 0,5%, а натоварването на мощностите - от 68,1% до 68,5%; радостта от събитието се помрачава само от това, че целият ръст е постигнат за сметка на автомобилното производство - 20,1% за месец (изстреляло се заради далаверата да вземеш няколко хилядарки от хазната, за да смениш старата си трошка). За година продукцията (в промишлеността) се съкрати с 13,1%. Потребителските цени през юли останаха на юнските нива и паднаха с 2,1% спрямо юли миналата година.

Количеството на случаите на отнемане на жилища в полза на банките, при несъстоятелните длъжници по ипотеки, продължава да расте - през юли то достигна нов рекорд, увеличавайки се със 7% към юни и с 32% спрямо юли 2008 година.
Заедно с това продължава свличането и на потребителския кредит - през юни той падна за пети пореден път, довеждайки темповете на годишно снижение до 2,8%: за всички години на наблюдения такова нещо се е случвало само по време на Втората световна война (последния път през юли 1944 г.).

Не е учудващо, че в такива условия настроенията се влошиха (за това съобщи Мичиганският университет, при това оценката за текущата ситуация в август рязко се понижи) и търсенето се свлича - например, търговията на едро през юли се отпусна с 0,1% спрямо юни и с 8,3% спрямо юли 2008 г.; без да вкарваме в сметката автомобилите, понижаването бе 0,6% и 8,5% съответно.

Измерването на търсенето с помощта на продажбите не е толкова просто - все пак те се отчитат в номинално изражение, т.е. показват сумите, похарчени за покупки, без да се отчита динамиката на цените. Тук изкривявания внасят бензиноколонките (цените на бензина в последните две години извършват диви пируети) и автомобилите (затварянето на заводите и бюджетните плащания пораждат подскоци и провали) - затова за измерване на реалната динамика на търсенето по-подходящо би било да се работи без вкарване в тях на продажбите на автомобили и бензин. В този случай ситуацията съвсем не е най-веселата: изглежда, върви подобрение (през март показателят падна за месец с 0,9%, през април - с 0,3%, през май - с 0,2%, а през юни - с 0,1%), но пък през юли ситуацията отново се влоши (темпът на месечното падане нарасна до 0,4%).

Още по-показателни са изравнените данни - като цяло за три месеца: през декември-февруари намалението спрямо септември-ноември е 1,3%, през януари-март вече се наблюдаваше нулева динамика, а през февруари-април - ръст от 0,2%; но при това през март-май картината отново се обърна към падане с 0,3%, през април-юни тримесечното съкращаване достигна 0,8%, а в май-юли - 0,9%; някак си всичко това малко прилича на прословутото "V-образно обръщане на икономиката".

Ако се поровим по-дълбоко, то ситуацията само се влошава - така за последната година разходите за здравеопазване и съпътстващите сфери са нараснали с 4,1%: цените са се качили (това е аналог с нашите естествени монополи), а разходите в тази област са неизбежни - излиза, че търсенето на всичко останало пада още по-силно.

Корпоративните новини този път не бяха толкова много. Още в края на миналата седмица се отчете Freddie Mac - през април-юни агенцията постигна много повече от своите колеги от Fannie Mae: печалбата беше 767 млн. долара (в предишното тримесечие бе регистрирана загуба), а брутните приходи се увеличиха почти пет пъти.

Любопитни са детайлите от тримесечните резултати на Bank of America - най-напред те въобще не бяха дадени, но в отчета за Комисията по ценни книжа и борси все пак се появиха: печалбата от 3,2 млрд. долара изглежда оптимистично - в реалността обаче всички радости бяха за сметка на Азия, където банката е получила печалба от 3,6 млрд. долара; още 50 млн. е донесла Латинска Америка, но Европа и Америка са регистрирали загуби по четвърт милиард всяка. Излиза, че безумното китайско парично напомпване е обогатило банките - сега, когато емисията рязко беше съкратена, на тях ще им е доста сложно.

Извън финансовата сфера се открои най-голямата в света мрежа за продажби на дребно Wal-Mart: печалбата достигна 3,5 млрд. долара (малко повече от очакванията) - но обемът на продажбите намаля с 1,4%, недостигайки по този начин до очакванията на анализаторите. Отчетът на CIT Group е вторично отложен - дотогава, докато не стане ясно дали компанията ще може да избегне банкрута: много неща ще се решат тази седмица, когато е срокът на плащанията по частта на нейните облигации.

Числото на разорилите се банки продължава активно да расте - то достигна вече 72 (миналия уикенд затвориха поредните 3 кредитора) срещу 25 за цялата 2008 г. и 3 за 2007 г. Компанията на Бъфет Berkshire Hathaway получи през второто тримесечие чист доход от 3,3 млрд. долара - подобно нещо не се бе случвало няколко години; наблюдателите отбелязаха, че Бъфет е прекратил инвестициите си в акции, предпочитайки облигациите - и държавни, и корпоративни. Като цяло финансовият сектор продължава да губи работни места - но не навсякъде: Федералният резерв на Ню Йорк наема трейдъри - програмите за изкупуване на ценни книжа на пазара вече са немалка част от баланса на Централата - и в тази ситуация шефовете са загрижени за това някой да управлява тези портфейли, наемайки стотици трейдъри.

Рейтинговата агенция Moody's се обърна към ФЕД, за да привлече вниманието на последната към пазара на търговската недвижимост - там собствениците са натрупали 165 млрд. долара ипотечни кредити и не могат да ги рефинансират, а цените в сектора са паднали 1,5 пъти: ако ситуацията не се измени, то в отрасъла се очакват масови банкрути, а банките - перспективата да станат щастливи собственици на поевтиняващи пред очите им неликвидни активи.

Президентът Обама изпрати в Конгреса проект за реформи във финансовата система - той предвижда създаване на централизирана платформа за търговия с деривати, а също така забрана за участие на тези пазари на общините и дребните инвеститори: това означава, че любимата игра на големите банкери (пробутване на отпадъчни деривати на дребните риби и общините, а също така оценяването на книжата по непазарна цена) силно се затруднява оттук насетне.