България е единствената държава в Европейския съюз, която е въвела национален допълнителен данък – т.нар. глобален данък върху големите местни и мултинационални корпорации от 15% - но не е позволила да се използват всички облекчения. Това показва изследване на Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП) с автори Пламен Донев и Стоян Панчев.

След преглед на режимите по въвеждане на глобалния данък от 15%, докладът установява, че България е единствената членка на ЕС, която не е приложила напълно изключението за съществена стопанска дейност и изключението “de minimis”.

Според авторите на доклада този пропуск поставя страната в неизгодна ситуация по отношение привличането на чуждестранни инвестиции и стимулирането на водещите български индустриални групи към международно разрастване. Нивото на данъчно облагане е приоритетен фактор при привличане на значими инвестиции – факт, потвърден с почти пълен консенсус в академичните изследвания и скорошни изказвания на западните браншови партньори. У нас често битува погрешното схващане, че корпоративният данък от 10% е ниска ставка и следователно проблемът е другаде. Макар и пречките пред инвестициите да са с много аспекти, трябва да се има предвид, че 54% от печалбите на големите мултинационални корпоративни групи се облагат с ефективна данъчна ставка, която е по-ниска от 10%. Тоест, дори плоският данък от 10% е по-висок от ефективната ставка, която международният бизнес плаща върху над половината от печалбите си.

Затова авторите на доклада препоръчват въвеждането на пълния пакет облекчения от глобалния данък от 15% да бъде приоритетна задача за законодателната и изпълнителната власт през 2024 г. Това ще даде нови инструменти и стимули за реализирането на значими инвестиции в България – каквито липсват през последните години, както според икономисти и анализатори от НПО сектора, така и вече според управляващите органи на водещи международни западни търговски камари у нас.

Докладът препоръчва промени в три члена на ЗКПО, които биха въвели пълния пакет облекчения и биха направили България отново равнопоставена и дори с данъчни предимства при привличането на мултинационални инвестиции. Последното е особено важно с оглед на процесите по изтичане на международни инвестиции от Европа към САЩ и Китай, и стагфлацията в ЕС и eврозоната, която може да бъде преодоляна единствено чрез повече инвестиции в производство на стоки и услуги.