За ръст на бюджетните заплати с 10% през следващата година настояват от КНСБ, за целта ще са необходими допълнителни 1,8 милиарда лева. 

Президентът на синдиката Пламен Димитров настоя за спешно въвеждане на “заплата за издръжка”, свързана с нивото на заплащане, което е необходимо, за да се осигури достоен стандарт на живот на работниците и техните семейства. По данни на синдиката към края на второто тримесечие на тази година е изчислено, че за да се издържа един работещ са необходими 1 453 лева на месец.

Според Пламен Димитров още догодина трябва да се премахнат всички обвързаности между социалните плащания и минималната заплата

“Всички връзки с минималната работа заплата, обезщетения, плащания на каквото и да било на хора с увреждания, на когото и да било, в каквото и да е било трябва да бъдат изчистени и развързани. Не може да има връзка със средната работна заплата и минималната никакъв доход, ако искаме оттук нататък да стане ясно, че политиката по доходите е възможна. Тя е възможна, като референтна стойност е заплата за издръжка. Разбирайте, че минималната работна заплата трябва да стигне тази заплата за издръжка”, каза той. 

За Бюджет 2025 синдикатът настоява максималният месечен осигурителен доход да достигне 4 275 лева, което ще отчете ръста на средния осигурителен доход през тази година от 14,5 процента. Настоява се с 10 процента да се увеличи и таванът на пенсиите, като той достигне 3 740 лева, а пенсиите се осъвременят по “Швейцарското правило” от 1 юли, с изчисляваните от финансовото министерство към момента 8,7%.

На 15 ноември изтича срокът, в който България трябва да транспонира евродирективата за определяне на минималната работна заплата. Забавянето може да доведе до финансови санкции от страна на ЕК, предупреди президентът на КНСБ Пламен Димитров.

“Даваме зор, да го кажа на български език, да се случат всички тези неща. Е, няма желание в работодателите. Единствено ги вълнува дали минималната ще бъде 50% от средната, да я развържем, да не е 50%. Ние казваме, че сме готови да влезем в този разговор, но да я завържем към друго и да я завържем така, че да бъде наистина един достоен долен праг, и да върви нагоре, както и във всички останали държави-членки. 15 ноември е заветна дата, след която Комисията е в пълното си право да започне да налага финансови санкции”, посочи той.

Димитров категорично отхвърли твърденията на бизнес организациите, че предлаганият за догодина ръст на минималната заплата от 1077 лева, който отбелязва увеличение  от 15.4 на сто, ще окаже негативно влияние на трудовия пазар.

“Между другото, средната работна заплата порасна за последната година (последните числа, които имаме са за второ тримесечие) със 17%. Това е пазарът. Това правят всички фирми, в това число и държавата като най-голям работодател. Следователно всички искания за увеличение от подобни размери, те не са невъзможни, а просто са очевидно необходими и самите фирми всъщност ги реализират”, отбеляза синдикалистът.

За да се стабилизира осигурителната система от КНСБ предлагат през следващите 20 години да нарастват през година с по един процент пенсионните вноски за първия и за втория частен осигурителен стълб. Целта е доходът от трите пенсионни стълба да гарантира през 2045 година 85% заместване към дохода от труд.

“Трябва непременно на двете места да дадем гръб и рамо. Безплатен обяд се оказва, че няма. Всички трябва да го разберат и тогава ще искаме наистина адекватност на коефициента на заместване. От следващата година напред увеличение на осигурителната вноска през година с 1 процентен пункт, като, да речем 2025 година увеличаваме с 1 процентен пункт, отива във фонд “Пенсии” на Държавното обществено осигуряване. Следващата 2026 година – почиваме, а в следващата – 2027 година увеличаваме с 1 процентен пункт вноската, но тя отива във втория стълб, разбирайте в капиталовите схеми”, обясни Димитров.