Предложената мярка на правителството студентите и докторантите, приети по държавна поръчка, да не плащат семестриални такси, срещна отпор. Според синдиката "Висше образование и наука" към Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) отпадането на таксите ще доведе до липса на конкуренция между висшите училища и понижаване на качеството на висшето образование. От синдиката предлагат вместо за компенсации за семестриалните такси парите да отидат за повишаване на заплатите на преподавателите в университетите и неакадемичния състав и за качество на обучението, се разбира от официално становище на профсъюза.

Миналата седмица премиерът Николай Денков обяви, че правителството предлага таксите за обучение на студенти и докторанти в държавните университети, приети по държавна поръчка, да отпаднат. Като мотиви премиерът посочи, че мярката е насочена към студенти, които изпитват финансови затруднения за обучението си. Промените бяха обявени и като инструмент за борбата с демографската криза и по-конкретно към кандидат-студентите, които искат да продължат обучението си в чужбина, но биха размислили, защото обучението им в български университет ще бъде безплатно. За 2024 г. необходимите допълнителни средства за компенсации са 150 млн. лв.

Синдикатът определя предложението за отпадане на таксите за "изненадващо, неадекватно, популистко и в противоречие с дневния ред". Допълват, че подобни кардинални промени не могат да се въвеждат без анализ на системата на финансиране, без съобразяване с действащото законодателство и без диалог с всички заинтересовани страни. Според синдиката така предложените поправки в Закона за висше образование ще доведат до липса на конкуренция между държавните университети, до значително движение на студенти в различни университети и до намаляване на качеството на образователния продукт.

От синдиката заявяват, че и сега улесненият достъп до студентски кредити осигурява равен достъп до висше образование. "Не съществува икономическо правило, според което равният достъп до висше образование е равнозначно на образование без студентски и докторантски такси", изтъкват от профсъюза.

От профсъюза са на мнение, че ако възможностите за споделеност и отговорност от страна на студента, университета, бизнеса и държавата, определени в Закона за висшето образование, отпаднат, студентът се превръща от партньор в образователния процес в клиент, ръководен не от вътрешната си мотивация, а от възможността за лесен и непосредствен достъп до образователния ресурс.

От синдиката посочват, че семестриалните такси, съотнесени към икономическата рамка на страната, са ниски. В някои университети таксите не са увеличавани с години. В някои професионални направления годишните такси са два пъти по-ниски от държавните стипендии, които студентите получават (от 1 юли м.г. минималната месечна стипендия е 120 лв. - бел. ред.). От синдиката подчертават, че не семестриалните такси, а високите разходи за издръжка в големите градове е това, което затруднява студентите, докторантите и техните семейства.

От профсъюза цитират данни от Националната карта за висше образование, според които половината студенти се обучават в по-малко перспективни специалности. Допълват, че:

в 8 професионални направления над 50% от студентите се обучават в университети, за които има слабо търсене на специалисти и има ниска професионална реализация на завършилите;

в други 14 направления обаче над 50% от висшистите имат висока и успешна реализация.

"В различните професионални направления таксите са различни. Всичко това как ще се отрази на таксите по модела Денков", питат от синдиката.

Синдикатът припомня въведената преди 5 години политика студентите, които се обучават по приоритетни направления, да бъдат освободени от такси. При приоритетните направления финансирането е 100% от държавата. От профсъюза допълват, че в резултат на тази мярка през последните години се наблюдава увеличение в приемите в специалности като инженерни науки, химични технологии, физика, химия, морска техника и т.н. От синдиката се опасяват, че премахването на таксите за всички специалности ще направи приоритетните направления отново непопулярни сред кандидатите.

"От това ще последва отлив на специалисти от ключови сектори на икономиката, държавата ще се лиши от устойчив и добре работещ инструмент за обвързване на търсенето на образование с нуждите на пазара на труда. Крайното последствие ще е задълбочен дисбаланс в търсенето и предлагането на работни позиции", изтъкват от профсъюза.

Като друг проблем вследствие на предложените промени от синдиката посочват заличаването на конкуренцията между държавните университети.

"Ако досега цената определя в голяма степен и качеството на образователния продукт, сега цената ще я определя политическият кабинет на съответната управляваща партия/и. Това крие огромен риск от съвсем явни обвързаности и зависимости на държавните висши училища от политическата конюнктура", заявяват от профсъюза.

Оттам припомнят, че академичната година не съвпада с календарната (т.е. финансовата) година. Новите студенти постъпват през септември и за този период държавата никога не е осигурявала финансиране. Отпадането на студентските и докторантските такси ще доведе до финансов недостиг в университетите в началото на всяка академична година, се казва още в становището. Припомнят, че в държавния бюджет за последните три години няма актуализация на средствата за висше образование и по техни данни цялата система е ощетена с над 320 млн. лв. "Това е видно от ръста на БВП и дела за висше образование, който намалява от 0,76% на 0,6% за последните три години. Така висшето образование в България е с най-нисък дял на финансиране в ЕС (1%)", казват още от синдиката.

От синдиката подчертават, че обявените от премиера Денков 150 млн. лв. за компенсиране на студентските и докторантските такси не са заложени в държавния бюджет за тази година.

Според синдиката предвидените 39 млн. лв. в бюджета за повишаване на доходите на работещите в държавните университети са недостатъчни. Според техни изчисления са необходими допълнителни над 44 млн. лв. за увеличение на заплатите на преподавателите в университетите и за академичния състав. Ако в държавния бюджет има свободен ресурс 150 млн. лв., профсъюзът предлага:

Заплатите да бъдат увеличени, като 7 млн. лв. са за академичния състав и 38 млн. лв. за служителите с висше образование

50 млн. лв. за комплексната оценка за качеството на обучението

50 млн. лв. за повишаване на коефициентите в професионалните направления

5 млн. лв. за развитие на студентския спорт.