Често повтаряното твърдение на премиера Бойко Борисов, че правителството му непрекъснато и бързо повишава доходите може да е вярно само за публиката в България. Сравнение с темпото, с което това се случва в ЕС и в частност в страните от бившия комунистически блок в Източна Европа, показва, че управлението на ГЕРБ общо взето просто поддържа темпото на последния и не съкращава изоставането от остналите.
България си остава страната в ЕС с най-ниски разходи за труд, според данните на "Евростат" за 2020 г. С важно уточнение - те са за фирми с поне 10 служители и изключват сектора на земеделието и публичната администрация, а точно при издържаните от бюджета административни служители Борисов вдигаше бързо заплатите.
През миналата година България е отчела увеличение на разходи за труд със 7.8%, но то е по-голямо в Унгария (+7.9%) и относително близко до това в Чехия (+7.4%) и Румъния (+7.2%).
Като показател е използвана сумата за 1 час работа, нужна на работодателите, за да наемат персонал без да се имат предвид субсидии. Включени са и разходи за обучение, лично работно облекло, премии и помощи в брой или натура (това включва служебни коли, храна, гориво и т.н.), платени отпуски и др.
Средният показател за ЕС през миналата година е бил 28.5 евро на час (€27.7 през 2019 г.), а за еврозоната, към която България се стреми - 32.3 евро на час (€31.4 през 2019 г.).
България е с най-ниските почасови разходи за труд (€6.5), следвана от Румъния (€8.1) и Унгария (€9.9). В другия край на тази класация са Дания (€45.8), Люксембург (€42.1) и Белгия (€41.1).
Средният дял на разходите за труд извън заплатата са били 24.% за ЕС и 25% за еврозоната.
Между 2019 и 2020 година почасовите разходи във всички обхванати сектори на ЕС са се увеличили с 3.1%, измерени в евро, и с 2.9% в еврозоната.
В три страни от еврозоната те дори са намалели - Малта (-4.7%), Кипър и Ирландия (по -2.7%), а извън тази група - в Хърватия (-1.0%). Най-голямото повишение в еврозоната е в Португалия (+8.6%), Литва (+7.5%) и Словакия (+7.0%), а най-малкото в Люксембург (+0.5%), Финландия (+0.7%) и Нидерландия (+0.8%).
"Евростат" припомня, че повечето страни от ЕС са въвели заради пандемията програми за подпомагане на работодатели и служители. Те са регистрирани предимно като субсидии (или данъчни облекчения) и записани с отрицателен знак в компонентата от разходите за труд, която не обхваща заплатата на работниците. Става дума предимно за краткосрочно поемане на някои разходи или временно съкращаване на персонал, компенсирано напълно или частично от правителството-
Като цяло, броят на работните часове се съкрати повече, отколкото заплатите, а вноските за данъци се понижиха, поради което е ограничен ефектът върху почасовите разходи за труд, обясняв още статистическата агенцияна ЕС.