Европейската комисия публикува проучване, в което се оценява потенциалът за смекчаване на последиците от климатичните промени на 19 стратегически плана на държави-членки на Европейския съюз по Общата селскостопанска политика (ОСП) за периода 2023—2027 г., става ясно от съобщение на официалния уебсайт на изпълнителния орган на общността  В проучването се посочва, че плановете имат възможност да допринесат значително за целите в областта на климата в селскостопанския сектор с прогнозен потенциал за смекчаване на последиците до 31 милиона тона еквивалент на въглероден двуокис годишно, най-вече за улавяне на въглерод и намаляване на емисиите от почвите.

Сеитбообращението или диверсификацията, разширяването на сидератите и преминаването към биологично земеделие са 3-те селскостопански практики, които допринасят в най-голяма степен за прогнозния потенциал за смекчаване на последиците от климатичните промени (общо 78%). По отношение на инструментите на ОСП екосхемите представляват 38% от прогнозния потенциал за смекчаване на последиците от климатичните промени, а ангажиментите в областта на околната среда и климата в рамките на развитието на селските райони – 30%. Анализът освен това показва потенциален положителен принос за защитата на съществуващите въглеродни поглъщатели в размер на 29 милиона тона еквивалент на въглероден двуокис годишно. Подкрепата за поддържането на биологичното земеделие представлява повече от половината (54%) от прогнозния потенциал за защита, следвана от поддържането (или управлението) на горското стопанство (22%) и защитата на пасищата (18%).

Следва да се отбележи, че потенциалът за смекчаване и защита се оценява на годишна основа, така че да може да бъде представян всяка година. На този етап не е възможно да се оцени дали този потенциал ще бъде напълно реализиран и мащабът на приноса му за целите в областта на климата до 2030 г. ще зависи от окончателното усвояване на мерките, от тяхната годишна допълняемост и сравнението с предходния програмен период на ОСП.

Извършеният анализ определя отправна точка за разработването на допълнително усъвършенствана методология, като се използват данни на държавите-членки на ЕС за действителното прилагане на мерките и по-точни коефициенти за смекчаване на последиците за подпомаганите земеделски практики. От друга страна методологията може да допринесе за намаляване на настоящото високо равнище на несигурност в националната инвентаризация на емисиите и поглъщанията в поземления сектор. Проучването включва препоръки, отправени към националните органи в това отношение. ЕК продължава да работи и да се ангажира тясно с всички държави-членки за подобряване на действията, наблюдението и докладването, свързани със стратегическите планове по ОСП и смекчаването на последиците от климатичните промени.

Докладът за напредъка на действията в областта на климата за 2024 г., публикуван от ЕК през октомври 2024 г., показа, че емисиите от селското стопанство са намалели с 2% между 2022 г. и 2023 г., като същевременно се поддържа или увеличава производството, за да се гарантира продоволствената сигурност за всички граждани на ЕС. Продължава работата, за да продължи и напредъкът, по-специално по отношение на улавянето на въглерод.

Стратегическите планове по ОСП разпределят 32% от общия бюджет по ОСП за доброволни действия за постигане на напредък по отношение на целите в областта на околната среда, климата и хуманното отношение към животните, а 35% от земеделските земи в ЕС следва да се възползват от действия както за улавяне на въглерод, така и за намаляване на емисиите на азотен окис. Налице е също така напредък в защитата на устойчивото управление на природните ресурси със значителни усилия за опазване на почвите, като доброволните практики обхващат 47% от земеделската земя в ЕС. Освен ОСП много фондове на ЕС като LIFE, „Хоризонт Европа" (по-специално мисията за почвите) и Кохезионният фонд са на разположение за насърчаване на поглъщането на въглерод.

ЕС има амбицията да стане неутрален по отношение на климата до 2050 г., припомнят от ЕК. Всички сектори трябва да изиграят своята роля, включително селското стопанство и поземленият сектор, като намалят емисиите и допринасят за увеличаване на въглеродния поглъщател в ЕС (в почвите, в елементите от ландшафта и т.н.).

По пътя към 2050 г. е от решаващо значение да се направи оценка на въздействието на политиките, така че държавите членки да могат да програмират подходящи мерки, за да ги насочат твърдо към своите цели в областта на климата, твърдят от изпълнителния орган на ЕС.

В публикуваното проучване се анализира потенциалният принос на 19 стратегически плана по ОСП, обхващащи 18 държави членки (Белгия има два стратегически плана по ОСП) за намаляване на емисиите на парникови газове, увеличаване на поглъщанията на въглерод и опазване на съществуващите въглеродни запаси. Тези държави-членки обхващат общо 92% от използваната в Европа земеделска площ и около 95% от очакваните емисии на парникови газове в ЕС от селското стопанство – Австрия, Белгия, Чехия, Дания, Финландия, Франция, Германия, Гърция, Унгария, Ирландия, Италия, Латвия, Нидерландия, Полша, Португалия, Румъния, Испания и Швеция. Проучването установява за първи път връзката между инструментите, планирани в стратегическите планове по ОСП от държавите членки, и техния потенциал за смекчаване на последиците от климатичните промени на равнище ЕС. Все пак проучването не отчита приноса на други политики и мерки, прилагани в държавите-членки извън стратегическите планове по ОСП, и техния потенциал за смекчаване на последиците и защита.

Процесът на оценяване осигурява приблизителни оценки с нива на несигурност, които зависят от наличната информация в ОСП, приложените коефициенти за смекчаване и допусканията, направени за оценка на площта, върху която се прилага селскостопанската практика.

Проучването ще бъде завършено с добавянето на останалите 9 стратегически плана по ОСП, планирано за началото на 2025 г. Междувременно са започнати дейности за изграждане на капацитет, включващи съответните органи на държавите-членки, за обучение на национални експерти в прилагането на методологията за проучване, за да се подобри точността на оценките.