Банковата тайна при банки, изпаднали в несъстоятелност, отпада. Това решиха депутатите, като приеха на първо четене промени в Закона за кредитните институции. Измененията бяха подкрепени от 112 депутати, 1 гласува „против“, а 1 - „въздържал“. Поправките бяха изготвени от временната анкетна комисия за проверка на обстоятелствата, довели до фалита на Корпоративна търговска банка (КТБ).

"Интересът на обществеността към лицата, свързаните с тях дружества и политически партии, налага създаването на основание за разкриване на банковата тайна за банка в несъстоятелност", пише в мотивите на законопроекта.

Според депутата от ГЕРБ и председател на временната парламентарна комисия за КТБ Десислава Атанасова, която е и един от вносителите, в действащото законодателство липсва правна уредба, касаеща разкриването на фактите и обстоятелствата, засягащи наличностите и операциите по сметките, влоговете и кредитите на клиентите на банка в несъстоятелност.  

Целта на промените е при изпадане на банка в несъстоятелност да се създаде правна възможност за разкриване на банковата тайна за физически и юридически лица, ползвали привилегировани лихвени условия за две години назад. Това важи за влоговете, сметките и кредитите на политическите партии и на лицата и техните семейства, които заемат висши държавни дружества, както и консултантските договори, договорите за наем и други възмездни и безвъзмездни договори между банката и лицата, заемащи висши държавни и други длъжности.

Също така по искане на председателя на Фонда за гарантиране на влоговете и на министъра на финансите синдиците на банка в процедура по несъстоятелност ще трябва да оповестят публично в седемдневен срок сведения относно физически и юридически лица и размера на техните влогове, сметки и кредити, предвиждат промените.

Публично ще бъдат оповестени и договорите със свързани лица или т.нар. кухи фирми, които са получавали кредити от дадена банка, след което на свой ред са се превръщали в кредитори.