В последно време японският гигант Toshiba Corp. не излиза от фокуса на медиите по цял свят. Причината е банкрутът на дъщерната й компания – американската ядрена корпорация Westinghouse Electric Co. Много бързо след придобиването на Westinghouse, Toshiba усети "жилото" на сделката и 11 години по-късно финансовите загуби са на лице – над 6 млрд. долара. Сега, когато крахът на Westinghouse е вече факт, и наред с финансовите сътресения компанията изпитва и сериозни кадрови промени, идват и важните въпроси за сигурността на доставките за партньорите на Westinghouse по света.
И макар Westinghouse да се опитва да успокои напрежението сред своите партньори, обяснявайки, че ситуацията в компанията няма да се отрази на доставките на гориво, все по-голяма скорост набира и мнението, че банкрутът на американския ядрен гигант ще доведе след себе си и кризисна ситуация с осигуряване на ядрено гориво за 144 АЕЦ, 66 от които са разположени в Европа, пише iNews.bg.
Заслужава си да припомним, че Westinghouse се опитаха да реализират проект с реактор АР-1000, изграждайки нова мощност в АЕЦ "Козлодуй". И макар правителството на Бойко Борисов да тушира американския апетит за нов блок в Първа атомна, то интересът им за внедряване в българските реактори на американското ядрено гориво, произведено в шведския завод на Westinghouse, маскирано под идеята за диверсификация на ядрените доставки, остава на дневен ред. Ето защо за повече разяснения се обърнахме към българския ядрен специалист и председател на "БУЛАТОМ" Богомил Манчев.
По неговите думи, банкрутът на такава компания като Westinghouse няма как да не породи притеснение у всичките й партньори, които използват нейната ядрена технология или гориво по целия свят. Без съмнение тези негативни новини оказват влияние на ядрената общност. И това е обяснимо, защото под заплаха са поставени проектите за строителството на Трети и Четвърти енергоблок на американската АЕЦ "Вогтъл", Трети и Четвърти енергоблок на АЕЦ "Ви Си Съмър" в САЩ, енергоблокове на АЕЦ "Санмен" и АЕЦ "Саян" в Китай, АЕЦ "Мурсайд" във Великобритания и индийската атомна централа в щата Андхра-Прадеш.
И макар всяка от тези централи да е в различен етап от своята реализация, крахът на основния доставчик на оборудването, по чийто дизайн и технология се изграждат централите, ще окаже сериозно влияние, категоричен е Манчев. "Разбира се, убеден съм, че инвеститорите, а и страните, където се изграждат централите, ще потърсят всякакви варианти за спасяване на ситуацията", категоричен е Манчев и даде за пример проекта "Мурсайд", където японската Toshiba бе принудена да купи 40-процентния дял на френския си партньор Engie в проекта за изграждане на три реактора с AP-1000 по дизайн на Westinghouse в Североизточна Англия.
Според българския експерт има разлика между горивния и инженеринговия бизнес на Westinghouse. В момента под заплаха е инженеринговият. Но в условията на банкрут на компанията майка и на катастрофален недостиг на финансови ресурси, вероятно компанията ще бъде принудена значително да съкрати или дори напълно да прекрати своите инвестиции в проучването и разработването на проекти по модернизиране и повишаване на ефективността и надеждността на горивото. Това може силно да задълбочи технологичното изоставане на Westinghouse в сравнение с основните му конкуренти руската ТВЕЛ и френската Areva. И ако мениджмънтът не вземе мерки за стабилизиране на бизнеса си в близките 2-3 години е възможно Westinghouse да стане неконкурентен на пазара за гориво, защото, ако няма иновации, ще може да продава касети само за своите по-рано проектирани и работещи реактори от предишни поколения, обяснява Манчев.
Топ експертът е категоричен, че в тази ситуация с Westinghouse, не е за подценяване и въпросът за имиджа и доверието в компанията като доставчик, което със сигурност вече е силно разклатено.
История на банкрута
На 29 март Съветът на директорите на Toshiba Corp. одобри решение за банкрута на принадлежащата й компания Westinghouse Electric Co. във връзка със загуби в размер над 6 млрд. долара. През 2006 г. Toshiba купи Westinghouse само заради един проект - реактора AP-1000, който е от поколение "3 плюс" и с който се очакваше компанията да излезе на ново технологично ниво на ядрения пазар. Тогава японците платиха на британската British Nuclear Fuels Limited 5,4 млрд. долара. Бързо след еуфорията от крупната сделка реализацията на реактора АР-1000 показа, че нещата не стоят така розово. Широко рекламираният проект за реактора AP-1000, съществуващ на хартия от 2002 г., досега така и не е въведен в експлоатация. Въпреки че характеристиките и цената, на която се рекламира, предизвикаха голям интерес у потенциалните купувачи, все още никъде в света няма завършена и работеща АЕЦ с този реактор.
Първи на американския проект заложиха китайците, които още през 2006 г. започнаха изграждането на 4 ядрени блока по новата технология. Планираше се първите блокове с АР-1000 да бъдат въведени в експлоатация още през 2013 г. Непредвидени спънки и сериозни технологични проблеми принуждаваха китайците нееднократно да връщат за препроектиране различни ключови устройства в бъдещия енергоблок. В САЩ разрешението за строителството на AP-1000 бе издадено едва в края на 2011 г. и до днес вече има натрупано огромно забавяне в графиците за строеж и надвишаване на планираните бюджети. Това от своя страна доведе до огромни финансови загуби както на компаниите оператори на бъдещата централа, така и на федералния бизнес, който разчита на новите мощности.
