Чехия иска да позволи на компаниите да плащат данъци в евро, въпреки че самата не използва общата европейска валута като официално парично средство. Това съобщи финансовият министър Збинек Станжура в интервю за "Ройтерс".
Правителството смята да въведе мярката от 2024 г., за да увеличи възможността си да заема евро на международните пазари, за да покрива дълговете на държавата в евро.
Станжура очаква, че от 10 до 30 процента от фирмите в Чехия биха плащали в евро ДДС и корпоративния данък върху печалбата в евро вместо в крони.
Чешката република е една от осемте членки на ЕС извън общата валутна зона и не е конкретизирала дата за приемането. Но тази стъпка ще дръпне силно зависимата от износ икономика напред към евроизация, пише "Ройтерс".
"В момента, в който предлагаме това, вярвам, че ще разрешим голям конфликт в бизнес общността, където по-малката част, износителите, ще го приветстват и го искат отдавна, а останалите - не", каза Станджура.
Финансовият министър не се ангажира с размера на приходите, които бюджетът би получил в общоевропейската валута, тъй като "не можем автоматично да приемем, че всеки износител... ще избере да го направи".
През 2021 г. чешкият бизнес е платил към бюджета 129 млрд. крони (5.53 млрд. долара) корпоративен данък и 299 млрд. крони ДДС.
Станджура каза, че други стъпки към присъединяването към еврото не са предвидени, тъй като управляващата коалиция от пет партии има различни подходи към приемането на общата европейска валута.
"Започваме дебат за това кога ще оценим по-високите държавни приходи в евро, как ще се отразят при финансирането на държавния дълг", каза финансовият министър.
Правителството изплати последните си непогасени еврооблигации миналия месец и сега има само 1.5 млрд. евро непогасен дълг в евро, емитиран съгласно местното законодателство.
От осемте европейски държави, които не използват еврото като национална валута, само България и Хърватия са заявили непосредствени намерения за въвеждането му и са приети в "чакалнята на еврозоната" - валутно-обменния механизъм ERM II, което е задължителна стъпка за оценка на стабилността на националните им валути.