Новата 2015 година е обявена за Европейската година развитието. Вече 30 години Европейският съюз насърчава дебатите и различните гледни точки, ЕС и неговите 28 страни-членки формират най-големият донор на помощи за развитие. През 2013 година Общността е осигурила 56.5 милиарда евро помощи за развитие – повече от половината от общо осигурената в глобален мащаб сума.

И тази политика за развитие, чиито силен тласък беше даден през 2011 година, се оценява положително от повечето граждани на страните членки.

Не така стоят нещата в България обаче. Последното проучване на Евробарометър показа, че българите са най-големите песимисти що се отнася до помощите за развитие. От всички европейци българите са се доказали като най-малко склонни да се ангажират с подпомагането на развиващите се страни.

Едва 24% от жителите на страната са на мнение, че националното правителство трябва да се ангажира в борбата с бедността в развиващите се страни, а около 50% смятат, че това трябва да бъде приоритет на Европейския съюз.

България е единствената страна-членка на ЕС, в която по-малко от половината от всички респонденти са съгласни, че помощта за развитие трябва да се увеличи или до обещания размер или с повече отколкото е било обещано (35%). Този резултат, въпреки че е нисък, все пак представлява увеличение с пет процентни пункта спрямо 2013 г.

Непроменен, обаче, остава фактът, че респондентите в България са най-склонни в ЕС да заявят, че помощта трябва да бъде намалена, защото ЕС вече не може да си го позволи (27%).

Само 17% от българите биха се ангажирали лично, за да помогнат в борбата с бедността в развиващите се страни. Повече от половината от гражданите въобще не смятат, че трябва да помагат индивидуално.