"Жега, пясък, море - и много руснаци. Доскоро това беше есенцията на българското Черноморие. Руснаци притежават хиляди имоти тук. Но тази година ги няма." "Дойче веле" разказва за три чуждестранни издания с впечатления от Черноморието:

Почивка на българското Черноморие: няколко немскоезични издания по традиция отправят поглед натам и това лято. В публикациите обаче има и нови акценти: украинците и липсващите руски туристи по Черноморието. Репортажът на швейцарската обществено-правна медия SRF е озаглавен "По българското черноморско крайбрежие липсват руснаците". "Жега, пясък, море - и руснаци. Доскоро това беше есенцията на българското черноморско крайбрежие. Руснаци притежават хиляди и хиляди имоти там. Но в момента те не искат, не могат или нямат право да дойдат в България. А за българските общини това е лошо", разказва в репортажа авторката Сара Новотни.

Днес всичко е различно

В германския "Зюддойче Цайтунг" обширният репортаж на Вин Шумахер започва с темата за украинците по българското Черноморие. Виктория Кръстева, която отговаря за четири по-обикновени хотела в околностите на Златни пясъци, разказва пред репортера, че в момента настанява туристи главно от Румъния и България, докато през март е била домакиня на близо 180 украинци. "Сега украинките не знаят къде да отидат. Имам например една майка с малко дете с детски паралич. Някои са добре образовани - психоложки, адвокатки. А сега работят в кухнята", разказва Кръстева.

Една от тези добре образовани украинки е Свитлана Конопльова, която си е намерила работа като пианистка в хотел в Албена. В родния си Николаев тя била заместник-директорка на висше училище за култура и музика, а сега живее в периферията на Албена и се опитва поне отчасти да върши предишната си работа онлайн.

По-нататък авторът Вин Шумахер представя накратко българския черноморски курорт - "популярно място за почивка преди войната и преди пандемията, където през лятото се срещаха туристи от България, Русия, Украйна, Румъния, Германия и други държави от Източна и Западна Европа". Шумахер разказва как през 1969 година "със социалистически напън" са били изградени първите девет големи хотела. "Днес хотелите в Албена не изглеждат толкова потискащо, колкото туристическите спални Слънчев бряг и Златни пясъци; с доза добро желание можем да ги опишем като кубистични интерпретации на скрити в джунглата храмове на маите", закачливо разказва репортерът. И добавя, че Златни пясъци привличат най-вече парти туристи, докато в Албена почиват повече семейства и търсещи спокойствие пенсионери. Авторът хвали чудесния албенски плаж, разумните цени и голямото предлагане, благодарение на което хората не чакат на опашки за атракциите или ресторантите.

"Обаждат ми се да ме питат дали чуваме бомбите"

"Това лято обаче масовите туристи ги няма", пише още авторът. Според него до края на юли 40% от туристите в Албена са били местни хора, 30% румънци, а 6 на сто от други източноевропейски държави. Само 12% са идвали от немскоезични страни, като преди пандемията броят им е бил два пъти по-висок. Едва 20 от общо 33 хотела в "Албена" работят, при това не с пълен капацитет, четем още в репортажа, който ни запознава и с варненската екскурзоводка Вяра Миткова. "Обаждат ми се от Германия да ме питат дали чуваме бомбите, които падат в Одеса", разказва Миткова. "Някои май си мислят, че имаме директна граница с Украйна и тук е военна зона", казва екскурзоводката пред "Зюддойче Цайтунг". Миткова обяснява, че през 2019 година е работила при пълна натовареност, докато в момента има съвсем малко групи. Но още по-лошо било положението на екскурзоводите с руски език, добавя тя, а авторът на статията разказва:

"Тази година отпаднаха не само полетите от Русия, но и редица директни полети от други държави до Варна и Бургас. Въпреки това отделни руски туристи успяват да пристигнат през Турция. Тук почиват и немалко руснаци, които живеят в България, Германия или Израел. България се смята за най-дружелюбната към руснаците държава в ЕС. Вече от няколко поколения насам много руски туристи търсят лятна отмора по българското Черноморие.

"Благодарна съм на хората, които ни приеха"

Украинката Даря Зайцева (името е променено) също е избягала от Николаев в България. Като университетска преподавателка по немски език тя бързо си намерила работа в туристическото настаняване в Албена. Пред репортера на "Зюддойче Цайтунг" тя обяснява, че говори и руски език, но не ѝ се налага да работи с руски туристи, защото шефката ѝ проявява разбиране и я щади. Даря описва един от конфликтите между Русия и Украйна така: "Руснаците твърдят, че нас ни били потискали и принуждавали да говорим украински. Но никой не ни е забранявал да говорим руски. Всичко това е толкова абсурдно, защото нашите народи са свързани по роднински". Обширният репортаж в германското издание завършва с плановете на украинката за бъдещето: "Тук ние сме гости. Благодарна съм на хората, които ни приеха. Но вярвам в бъдещето на моята страна", казва Зайцева.

За българското Черноморие става дума и в туристически репортаж на германската обществено-правна телевизия WDR. Под заглавие "Тайнствената България - почивка край Черно море" репортерката Тамина Калерт разказва, че България е много повече от плажовете на Златни пясъци и Слънчев бряг. Има и друга туристическа България, добавя тя и разказва за живописния Несебър, за красивите скали на Калиакра, за природния резерват около устието на Камчия, за двореца в Балчик и за древното злато, изложено в Археологическия музей във Варна.