Автор: Паскал Труйо, "Франс прес". Превод: Христо Попов, БТА

Празни бутилки от уиски и джин, кутийки бира, пластмасови чинийки - купищата отпадъци от последния голям технопразник в подножието на Великата китайска стена карат Франсиско Гарсия да се замисли.

"Наистина е кофти за околната среда", казва колумбийският турист, който цяла нощ е участвал в празник на пълнолунието заедно със стотици други чужденци в района на Бадалин, на 60 км от Пекин.

Изгряващото слънце огрява величествената стена, която криволичи по планинските върхове. В една от стражевите кули са разпънати девет разноцветни палатки.

"Намираме пирони между камъните на Стената заради палатките", изразява съжаление Ван Сюенун, който е отговарял за съхранението на частта на Стената в Шанхайгуан.

Няма обаче никаква изрична забрана да се нощува върху Великата стена, добавя той по повод тази ценена от туристите възможност.

Британецът Уилям Линдзи, който от 23 години се е посветил на съхранението на Стената, смята за недопустимо да се лагерува върху един от обектите на световното културно наследство.

"Хората ходят по нужда навсякъде. През последните месеци видях групи лагеруващи, които разпъваха 10-15 палатки (на Стената), хвърляха остатъците от вечерята си, а на другата сутрин и остатъците от закуската си", възмущава се той.

Стените са покрити и с графити. Виждат се цели изречения на английски или френски.

"В Бадалин трябва да изминете няколко километра преди да видите непокътнат камък", обяснява Линдзи. Той се е влюбил в Стената през 1987 г., когато Китай все още е бил до голяма степен затворен за чужденци.

"Извървях 2500 км по Стената. 78 дни ходене, девет ареста и едно депортиране", разказва той.

"За мен това беляза обрат. Открих, че Стената е нещо великолепно", казва този петдесет и няколко годишен човек, удостоен с Ордена на британската империя от кралица Елизабет Втора за дейността си по опазване на Стената.

През 1998 г. той довежда доброволци от организацията "Международни приятели на Великата стена", които събират стотици килограми отпадъци от там. След това показва снимки в пекинския офис по управление на културното наследство.

"Отпадъците обаче бяха само върха на айсберга. Великата стена, която е икона на Китай, страдаше от занемаряване", казва Линдзи.

Великата стена е послужила за декор и за всякакви зрелища и развлекателни дейности - скокове с мотоциклет, модни ревюта или снимки на филми.

Стената не е непрекъсната, а представлява натрупване от отделни части, издигнати в изключително продължителен период - от 3-и век пр.н.е. до династията Мин (1368-1644 г.). Тя е с обща дължина 8851 км и минава през 11 китайски провинции. "Това са твърде много провинции, няма отдел, който да координира съхранението на Великата стена", обяснява Ван Сюенун. Стената е била поругавана още преди модерните времена. Била е пробивана от пътеки, за да могат селяни да минават напряко през полята. След това за пътища. След това - за железопътни линии. Откраднати са камъни от нея.

"Селяни са изградили цели къщи с камъните й. Даже един цех я използва за една от стените си!", казва Ван.

Днес само 550 км от Стената са в добро състояние, тоест в тези участъци тя е запазила структурата си, а стражевите кули са непокътнати, казва Линдзи.

Взети са мерки за ограничаване на щетите и са разрушени някои паркинги и фабрики, изградени в подножието на Стената. Вече е забранено да се строи на по-малко от 500 м от нея.

Тези усилия според Линдзи са недостатъчни. "Историята изчезва. А отиде ли си нещо, край", казва той.