Вече официално лятото е тук, а това е сезонът с най-активна консумация на един от традиционните и търсени плодове от българите – динята. На пазара вече набират популярност безсеменните дини, тъй като носят редица предимства, както за производителите, така и за крайния потребител.
Безсеменните дини отскоро се отглеждат и в България. Един от новаторите в производството им е земеделецът Пламен Янчев от Долни Дъбник. Неговото стопанство в Северна България е специализирано в отглеждането на дини и пъпеши от 2012 г., а в последните три години прави успешни експерименти с безсеменни дини. Производителят споделя, че иновациите са ключов фактор за присъствие на пазарите в големите градове, където се предлага разнообразна вносна продукция, с която трябва успешно да се конкурира. Затова и безсеменните дини постепенно се превръщат във важна и основна част от сезонното му производство.
Повишаващото се търсене на този вид дини се дължи на по-добрите вкусови качества и най-вече удобството на консумация (включително в ресторанти, при хранене на малки деца и т.н.), което е основната разлика с по-добре познатите сортове. Консумацията на дини се повишава и заради нарастващия стремеж към здравословен начин на живот в развитите държави, а дините са неразделна част от балансирания хранителен режим през лятото, тъй като съдържат голямо количество витамини, антиоксиданти и други полезни вещества. Безсеменните дини са по-предпочитани включително и от родителите, които нямат притеснение да ги дават на малки деца. А децата ги харесват освен заради това, че са по-сладки от традиционните сортове и заради свободата да ги консумират без нужда от помощ. На някои пазари вече има деца, които изобщо не са срещали традиционните разновидности със семки.
Има държави, в които различните разновидности безсеменни дини имат дял до 80% от общите продажби на дини – например в САЩ и Испания, където са много предпочитани. В Испания например безсеменните разновидности съществено са задминали по консумация традиционните сортове. За сравнение, през 2018 г. на пазара там са продадени общо 27 хил. тона безсеменни дини или с три пъти повече от продажбите на дини със семки.
Цената на безсеменните дини за крайния потребител е с около 30 до 50% по-висока според сезона, но това се дължи на по-скъпото им отглеждане и подобрените вкусови качества, както и на голямото им предимство – удобството при консумация. Те са особено подходящи за сервиране в заведения за хранене, а също и за приготвяне на здравословни рецепти, включително плодови салати, смутита и шейкове. Такива дини вече се предлагат в една от големите търговски вериги у нас и се радват на одобрение от потребителите.
Безсеменните дини се появяват за първи път в Япония през 1939 г. Те са хибридни растения, които се получават чрез контролираното опрашване на специфични мъжки и женски цветове, за да се получи растение с желани характеристики, или иначе казано диня без семки. Безсеменните се получават от кръстосването на мъжки динен цвят с 22 хромозома в клетка с женски динен цвят с 44 хромозома в клетка. Когато плодът узрее, малките бели семенни обвивки съдържат 33 хромозома. Затова безсеменните дини са познати още и като триполоидни дини. Тези растения са стерилни и неспособни да произведат семена. Процесът е подобен и при мулетата, които се получават по естествен път в природата при кръстосването на магаре и кон, но мулетата са стерилни и не могат да се размножават помежду си.
В сегашната си форма Синджента е сравнително нова компания, но историята ѝ датира от почти 250 години. Като приемник на Циба Гайги, Циба, ICI, Зенека и Новартис, Синджента със своето трайно присъствие, дава значим принос в развитието на земеделието в България от втората половина на XX век до днес. През 2008 г. фирмата основа своя собствена организация в България – Синджента България ЕООД. Днес Синджента е неразделна част от формулата за успешно и устойчиво земеделие в България с постоянно развиващо се портфолио и набор от иновативни продукти.
От 1 януари 2014 г. Синджента България ЕООД e част от новосъздадената търговска единица – Синджента Балкани, състояща се от България, Сърбия, Македония и Черна гора, с ръководител Детелин Куцаров. Тази структурна промяна е отговор на необходимостта от повече фокус върху бързо растящите пазари в България и Сърбия.