Българската съдебна система не е независима, корупцията обхваща всички нива на управлението, липсват нормални условия в затворите, а малцинствата са обект на насилие. Това са някои от заключенията на Държавния департамент на САЩ в годишния му доклад за спазване на човешките права по света.

В документа са изброени случаи на полицейско насилие, довели и до отнемането на човешки живот (арестът на Аспарух и Шибил Добрушеви в Бохот, при който бащата умира от инфаркт, а синът е с счупени ребро и ръка), цитират се и констатациите на експерти към ООН за това, че физическите посегателства в полицейските арести могат да бъдат определени като мъчение. Отбелязва се и лошото състояние на затворите.

„Макар правителството да има механизми да разследва и наказва злоупотребите с власт и корупцията, прилагането на тези механизми е неадекватно и безнаказаността е проблем”, отбелязват от държавния департамент. Те изброяват корупционните практики, характерни за България (подкуп, конфликт на интереси, присвояване, търговия с влияние и др.), като подчертават, че те са характерни за всички нива от управлението и държавната администрация.

В същото време анализи на различни неправителствени организации посочват редица проблеми със защитата на правата на жените, децата (особено тези с увреждания) и представителите на различни религиозни и етнически малцинства. Това се съчетава с предразсъдъци в обществото срещу много от уязвимите групи.

Докладът е поредното външно наблюдение, което обръща внимание на влошаващата се медийна среда у нас: „Остават притесненията, че корпоративният и политически натиск, в съчетание с растящата и непрозрачна концентрация на медийна собственост и разпространителски мрежи и, на трето място, правителствената регулация на ресурси и подкрепа за определени медии заедно са нанесли смъртоносен удар на медийния плурализъм”.

Цитирани са и други проучвания като Индекса за медийна устойчивост, Индекса на свободата на словото в света и изследване на употребата на омразна реч у нас, извършено от „Отворено общество”, като някои от изводите им се припокриват – например, все по-радикалната реторика, използвана от издатели политици и олигарси срещу техните противници.