Днес Европейската комисия (ЕК) представи обзорния 5-годишен доклад за напредъка на България в областта на правосъдието и вътрешния ред.

Документът е част от механизма за сътрудничество и проверка (МСП), който беше наложен на България и Румъния като условие да станат членове на ЕС през 2007 г.

Цялостната оценка на Комисията за напредъка по МСП от присъединяването на България досега показва значителен напредък в основната законодателна рамка. В ключовите моменти българското правителство показа силна политическа воля за постигане на дълбока и трайна реформа. Това е записано в анализа на постиженията до момента.

От него става ясно още, че ключови институции като Висшият съдебен съвет (ВСС) и неговият инспекторат са поели функциите си. Много е било инвестирано в структурите за борба с организираната престъпност, което е довело до създаването на специализирани органи на равнище съдебна власт и полиция.

На Висшия съдебен съвет бяха предоставени широки правомощия да управлява и ръководи съдебната власт. Тези правомощия не бяха използвани за ефективно управление на магистратското съсловие, което да се основава на заслугите и етичното поведение, нито за постигане на последователност и независимост на правораздаването, от което зависи доверието на обществото. Това е записала още ЕК в анализа си.

В препоръките е посочено, че трябва да се обнови съставът на Висшия съдебен съвет с мандат да предприеме провеждане на реформа из основи. Също така новият главен прокурор следва да получи мандат да проведе реформа в съдебната система, процедурите и организацията на прокуратурата въз основа на независим функционален одит и в сътрудничество с външни експерти.

От Брюксел искат още да се изготви стратегия за намаляване на случаите, при които има закъснение при публикуване на мотивите към съдебните решения и да се анализират начините за справяне с този проблем.

Европейската комисия ще запази МСП както за България, така и за Румъния. Това стана ясно впоследствие от думите на говорителя на Комисията Марк Грей по време на дадения от него брифинг. Той добави, че единствено и само от двете страни зависи кога механизмът ще бъде премахнат.

Следващите доклади ще бъдат публикувани съответно в края на 2012 г. (за Румъния) и в края на 2013 г. (за България). Разминаването се получавало заради това, че премиерът Виктор Понта е поел писмен ангажимент той и страната му да изпълнят 11 ангажимента в рамките на следващите шест месеца. В същото време в България основното като законодателна рамка било постигнато. Това, което за поредна година се иска, било резултати – в борбата с корупцията, работата на прокуратурата, разкриването на убийставта и т.н.

„ЕК е готова да даде повече време на България, за може тя да постигне необходимите резултати“, заяви Грей. Той добави, че Комисията не иска да се намесва в политическия живот на страната, както и че препоръките не се променят спрямо политическите краски. Обяснението беше дадено на въпрос дали има връзка между следващия доклад за страната ни и предстоящите догодина парламентарни избори.

През последните няколко седмици се говореше, че Европейската комисия разделя България и Румъния в докладите си. Марк Грей обаче не се съгласи с една такава оценка, посочвайки, че двете стрни имат различни цели за постигане. Той обясни, че Брюксел иска да види какво ще постигне Румъния по поетите 11 ангажимента. Едва след това  щяло да стане ясно кога ще бъде публикуван следващият доклад. Страната ни пък можела да получи повече време, за да изпълни дадените й задачи.

Грей намекна, че тонът на доклада за Румъния е щял да бъде много по-различен, ако не са се били случили много от събитията през последните няколко седмици. Грей добави, че балканската държава е постигнала напредък в борбата с корупцията на най-високо ниво. Не е подобна ситуацията в България, където това е една от сферите, в които ЕК очаква по-добри резултати.

"ЕК не свързва резултатите от МСП с приемането на България и Румъния в Шенген", коментира още Грей. Той добави, че дали двете страни ще влязат в зоната за свободно пътуване ще бъде решено през септември.

Припомняме ви, че миналата седмица сайтът EurActive публикува материал, в който се коментираше как най-новите страни-членки на ЕС са на път „да се провалят в най-важния си изпит до момента“. По-нататък коментарът продължаваше още: „Очаква се приемането в Шенген на България и Румъния да е една от темите, които ще бъдат засегнати в докладите за напредъка на двете страни в сферата на правосъдието и вътрешните работи. Ако се съди по някои от направените напоследък коментари на някои политици, влизането в зоната за свободно пътуване на двете страни ще бъде замразено. За неопределено време“.

На въпрос дали Европейската комисия все още смята за правилно това, че България и Румъния са били приети в Общността през 2007 г., Марк Грей отговори: "Категорично да". Припомняме ви, че в събота АФП излезе с коментар, в който се посочваше, че ЕС е прел прибързано през 2007 г. двете балкански държави. „Разширяването се случи прекалено бързо. В резултат на това ЕС си научи уроците, включително и тези, които бяха дадени от гръцката криза. В момента Общността е по-внимателна и прецизира стратегията си”, коментира анализаторът в Европейския политически център Корина Стратулат.

„България измина дълъг път от своето присъединяване досега“. Това заяви от своя страна днес председателят на Европейската комисия Жозе Барозу. Той добави: „Все още трябва да бъдат демонстрирани убедителни резултати в борбата с корупцията по високите етажи на властта и организираната престъпност, за да се разсее безпокойството на българските граждани и на европейските партньори на България“.

Пълния текст на доклада може да намерите в прикачения документ. Резюме с акценти от него може да прочетете тук.

*Информацията е актуализирана в 17 ч.