Намаляване на квотата на защитените потребители на ток е една от идеите, залегнали в проектозакона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката. Такива потребители са всички, на които е гарантирана доставката на електроенергия на регулирана цена, определяна от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР).

Досега по-евтина електроенергия, освен малкият бизнес и домакинствата (присъединени към мрежата ниско напрежение), можеха да купуват и компаниите, които имат годишен оборот до 19.5 млн. лв. и до 50 служители. Така от облекчението можеха да се възползват и средните компании (използващи електроенергия средно напрежение). Ако промените бъдат приети, те ще трябва да купуват ток на свободни цени.

"Само домакинствата и малкият бизнес ще могат да купуват електроенергия на по-ниска цена от ЧЕЗ, Е.ОН и ЕВН", коментира вчера (8 декември) Николай Налбантов - и.д. директор на Дирекция "Енергийни политики, стратегии и проекти" в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ), по време на дискусионен форум "Законът за енергетиката - гаранция за свободен пазар", който се проведе в Информационния център на Европейската комисия. Налбантов представи част от идеите за предложения в Закона за енергетиката, които предстои да бъдат разгледани от правителството, а след това и от Народното събрание.

Към настоящия момент 20% от потребителите на ток използват средно напрежение електричество и купуват енергия на свободния пазар, който се развива още от 2004 г. Останалите 80% са защитени потребители, използващи ток ниско напрежение. В тази група попадат 30% от фирмите и 50% от домакинствата. Този дял от компаниите, ако искат, също могат да преминат към купуване на ток от свободния пазар, но според експертите това няма да им бъде изгодно заради цените на електроенергията.

Според Владимир Дичев, изпълнителен директор на "ЧЕЗ Трейд" и председател на Асоциацията на търговците на електроенергия, идеята на промените в закона е да се въведе ясен критерий, по който потребителите да бъдат отделени на изцяло свободен пазар. Този пазар ще създава мотивация у потребителя да търси изгодни пазарни цени и по-добро обслужване, т.е. да търси нов доставчик, обясни експертът.

Националната електрическа компания (НЕК), и трите ЕРП-та (ЧЕЗ, ЕОН и ЕВН) ще са снадбители от последна инстанция, предвиждат още промените. Те ще продават ток на онези потребители, които имат проблеми с доставчика на енергия от свободния пазар или той е изпаднал в несъстоятелност. Цените, по които купуват тези потребители, няма да са регулирани.

Квотите за свободния пазар да се определят динамично - в момента, когато един клиент напусне регулирания сегмент и се премести в свободния сегмент, неговата регулирана енергия да бъде извадена от регулираната квота автоматично. Това гласи едно от предложенията на Асоциацията на търговците на електроенергия.

"Създаването на енергийна борса е добра идея, но практически е обречена на неуспех, тъй като броят на клиентите на пазара е много малък. Към момента има 200 търговски участници, от които 80 клиенти, 10 производители, а останалите са търговци, т.е. срещу всеки един клиент стои един търговец", коментира Дичев. Това според него води до свръх конкуренция, ценови дъмпинг и изкривяване на този пазар. 

Според шефа в "ЧЕЗ Трейд" борсовият пазар на електроенергия ще възникне от самосебе си. Той допълни: "Не е необходимо някой специално да го организира. За да функционира обаче този борсов пазар, е нужно да има повече енергия в централите за търговците".

Фирмите са съгласни да се въведе т.нар. такса „електромер", ако това доведе до понижаване на цената на тока. "Ако таксата бъде въведена и за нейна сметка поне малко бъде намалена цената на тока, включително и за малките и средните предприятия, ще бъде добър вариант и няма да има толкова негативен ефект", коментира зам.-председателят на Българската стопанска камара (БСК) Камен Колев. Според него очакванията са токът за бизнеса да поскъпне с близо 7%, след като промените в Закона за енергетиката влязат в сила и фирмите излязат на свободния пазар.