Оманският държавен фонд, който притежава 30% от капитала на Корпоративна търговска банка (КТБ), е наел адвокатски фирми, за да търси правата си, заяви финансовият анализатор Владимир Каролев по време на дискусия за банковия сектор.

На 25 юни, малко след като КТБ бе поставена под специален надзор, се проведоха разговори между представители на фонда и българското правителство относно рекапитализацията на банката, вероятно с идеята да помогне за оздравяването ѝ.

"Разговорите се проведоха на 24 юни, но не знам с какъв резултат", коментира тогава почетният консул на Оман Стоян Денчев. Подробности около срещата не бяха разкрити.

Каролев допълни, че най-правилната стъпка за решаване на казуса с КТБ е именно да се поканят акционерите да участват в рекапитализацията ѝ. По думите му при наличие на проблем в ликвидността на големите вложители може да бъде предложено да станат акционери в банката. Той се изказа и против създаването на специален закон за банката.

Той обясни, че много малка част от парите, изтеглени от КТБ, са напуснали страната. Повечето суми са вложени в други наши банки и така банковата система у нас си остава свръхликвидна.

Разклащането на доверието в банковата система е най-голямата опасност в случая с КТБ, заяви от своя страна икономистът Любомир Дацов, предаде БТА.

"С тази дискусия за КТБ ние търсим рационални решения за абсолютно криминална случка. Тя може да бъде сравнена със ситуация, в която във времената на Дивия запад двама души се стрелят с пистолети, без да се интересуват от ставащото около тях", каза Димитър Манолов, вицепрезидент на КТ "Подкрепа".

Според него с атаката срещу КТБ се готвел "ефект на доминото" върху цялата банкова система в България. "БНБ допусна да бъде поставена в унизителната ситуация, да е слуга на арогантни и неуки хора. В същата ситуация е и Комисията за финансов надзор", каза Димитър Манолов, съобщи iNews.

От КТ "Подкрепа" заявиха вчера (15 юли), че разиграваният сценарий с КТБ е ориентиран към унищожаване на банката, за замитане на следи от финансови престъпления на всякакви участници, както и към отнемане на собствеността на нейни акционери.

По-рано стана ясно, че управляващите обсъждат емитирането на нов държавен дълг, с който да се стабилизира КТБ, за която стана ясно, че няма да отвори на 21 юли. "Има и допълнителна възможност за 2 млрд. лева държавна гаранция за Фонда за гарантиране на влоговете. Самият фонд също ще може да емитира дълг. Тези ресурси може и да не бъдат използвани", обясни тогава финансовият министър Петър Чобанов.