Това, което се случва е част от една по-голяма конфронтация между институциите в страната и специално между Президентството и Народното събрание. Това заяви пред БНР политологът Даниел Смилов. По думите му тази конфронтация излиза извън рамките на нормалното.

Припомняме, че вчера (07 август) държавният глава Росен Плевнелиев наложи частично вето върху закона за актуализацията на бюджета. Президентът върна за преразглеждане текстовете, засягащи приходите, разходите и тези за емитирането на дълг.

Според Смилов президентът има право по Конституция да налага вето, като може да го използва по целесъобразността на дадена политика. "Така че няма спор дали Конституцията дава или не дава право на президента да налага вето", смята политологът.

По думите му обаче спорът, повдигнат по отношение на бюджета, е в следната посока. "От една страна е правилно, че в България фискалната политика се определя от правителството. Президентът не е основна фигура в определянето на фискалната политика, така че това трябва да е приоритет на Министерски съвет и от там идва някакво "основание" на парламента да се опита да ограничи президента в налагането на вето върху основния закон – Закона за бюджета", смята Даниел Смилов.

Според него обаче, ако четем внимателно наложеното вето от страна на президента, то по никакъв начин не оспорва правото на МС и на НС да определят фискалната политика. "Възражението на президента е принципно и важно. То е как трябва да бъде правен бюджетът и какво трябва да бъде нивото на прозрачност в него. Това означава - не по съдържанието на политиките вътре в бюджетния закон, а по начина, по който законът е направен и обосновката, която е дадена за различните политики", обясни Смилов.

Според политолога, ако бъдат отчетени аргументите на президента за наложеното вето, при прегласуването на поправките в бюджета, ще има повече подкрепа за предприетите мерки.

Специалистът обаче обърна внимание на факта, че има мнозинство в НС, което е твърде крехко и което е с подронена легитимност. В този смисъл може да се каже, че президентството вето беше някакъв вид протегната ръка, защото президентът казва: "Да, приемам общата рамка на поправките, които правите, но имам някои възражения по процедурите, по обосновката". В този смисъл при едно прегласуване, ако тези аргументи са отчетени – това ще разшири и подкрепата за приемането на поправките било то в Закона за СРС-тата или Закона за бюджета.

Смилов очаква ескалацията на напрежението може би ще продължи. Според него като че ли и двата лагера втвърдяват позициите си. "Това, което ми се иска е нека да има противопоставяне, но нека остане на базата на политики и аргументи, да следваме процедурите, които са предвидени в Конституцията и мисля, че в този смисъл напрежението ще бъде продуктивно, заключи политологът", заяви още Даниел Смилов.