"Софиянци живеят два пъти по-добре от варненци"

Жизненият стандарт в София е над два пъти по-висок от този във Варна. Брутният вътрешен продукт (БВП) на човек от населението в столицата е 33 437 лв. за цялата 2018 г., обявиха от Националния статистически институт. В същото време БВП на всеки жител във Варна е 15 479 лв., или над два пъти по-малко.

Брутният вътрешен продукт се използва за сравнение на жизнения стандарт на хората. Той показва какъв е обемът на производството в дадена страна или регион, но и показва какво е потреблението на населението, като тук влизат не само храни и вещи, но и услуги като кино, театър, здравеопазване, градски транспорт и т.н.

Оказва се, че бизнесът в София се развива много по-добре спрямо останалата част на страната, а съответно и жизненият стандарт на софиянци е много по-висок. Като основната причина за това са фирмите, които работят в сферата на услугите. Аграрният сектор в София е незначителен, а индустрията е осем пъти по-слабо развита от услугите.

Веднага сред София се нарежда Стара Загора, където БВП на човек е 17 273 лв. на човек от населението. Това се дължи на индустриалните предприятия в Стара Загора. На трето място е София-област с БВП на човек в размер на 15 654 лв. Варна остава чак на четвърто място, а челната петица се допълва от Враца, където БВП на човек е 15 018 лв.

При положение, че средно за цялата страна БВП на човек е 15 615 лв. за година, се оказва, се само в петте области София, Стара Загора, София-област, Варна и Враца жизненият стандарт е над средния за страната. Във всички останали области бизнесът се представя по-зле, а съответно и жизненият стандарт е по-нисък. Например в Пловдив БВП на човек е 13141 лв., а в Бургас е 12 585 лв.

в. "Труд"

"Синдиците на КТБ събрали над 1 млрд. лева"

Постъпленията по сметката на КТБ АД надхвърлиха 1 млрд. лева, съобщиха от обявената в несъстоятелност банка. Резултатът е вследствие от усилията на синдиците за попълване на масата на несъстоятелността чрез събиране на предоставените от банката кредити, осребряването на активи и обявяване недействителността на извършени прихващания. Синдиците отчитат приноса на приетите от парламента промени в Закона за банковата несъстоятелност от 2018 г.

Срещу голяма част от длъжниците на КТБ се водят по няколко съдебни дела по различни разпоредби от ЗБН и Търговския закон, като предоставените от законодателя възможности на синдиците на КТБ АД (н) за предприемане на допълнителни правни способи за защита на интереса на вложителите в КТБ АД бяха използвани и се използват по възможно най-ефективния начин, и резултатите го показват, съобщават още от трезора.

Вложителите в КТБ също усетиха ефекта от действията на синдиците на КТБ АД (н), след като на 9 май миналата година бяха разпределени 570 млн. лв., сумата от изготвената първа частична сметка за разпределение на събраните дотогава средства в масата на несъстоятелността на КТБ АД. Така хиляди вложители получиха част от парите си, като към 31 декември са изплатени 502.5 млн. лв., или 88,16% от разпределяната сума.

в. "24 часа"

"Такситата гласят 3 пъти по-висока стартова такса"

Таксиметровите превозвачи искат трикратно увеличение на първоначалната такса за извършваната от тях услуга. Това обявиха във вторник от Национален таксиметров синдикат (НТС), Национален съюз на превозвачите (НСП), Браншова камара на таксиметровите водачи и превозвачи (БКТВП) и Съюз "Такси", съобщи БТА.

Исканото увеличение е заложено в промяна на Наредба 34 и вече е внесено в транспортното министерство, от където се очаква отговор в срок от седем дни.

Искането бе формулирано от председателя на Националния таксиметров синдикат Райна Петрова и се касае за обвързването на първоначалната такса, която се начислява при наемането на един таксиметров автомобил с минималната цена за таксиметров превоз на пътници на съответната община, която от своя страна се определя от съответния общински съвет. Според Петрова така тази цена ще е една и съща за съответното населено място, ще е предвидима за потребителите на услугата и ще е достатъчна като размер за преодоляването на нерентабилността на късите курсове. Така за София минималната цена за таксиметров превоз е 0.77 лв. Ако бъде прието исканото увеличение, първоначалната такса за този вид услуга ще стане 2,31 лв.

Сред основните аргументи за исканото увеличение е дългогодишното отлагане на актуализацията на тарифите и цените. От браншовите организации посочват, че приходите им остават постоянни вече осма поредна година, тъй като цената на таксиметровия превоз не се е променяла от 2012 г. Според данните, представени от организациите, тогава минималната работна заплата е била 270 лв., докато сега е 610 лв. Многократно са се увеличили разходите им за издръжка на коли, данъци и застраховки, посочват от бранша.

в. "Монитор"

"Българите искат референдум за еврото"

Повечето българи не подкрепят влизането на България в Еврозоната и са склонни да повдигнат въпроса на референдум. Това сочи социологическо изследване на "Тренд". Според него над половината 54% от запитаните желаят и биха участвали в провеждането на референдум за премахването на българския лев като национална валута, като поне половината от запитаните са сигурни, че няма да подкрепят еврото. 31 на сто от анкетираните не могат да преценят. Едва 19% одобряват курса на правителството към ERM II и единната валута. Само 20% от запитаните са на мнение, че референдум не е нужен за подобно ключово историческо решение.

"От данните виждаме, че българите се страхуват от някаква версия на гръцки сценарий за България, при влизане в еврозоната", отбелязва Георги Вулджев, главен икономист в ЕКИП, по чиято поръчка е правено проучването. "Рисковете пред България са значително повече от евентуалните ползи, с оглед дълбоките икономически недъзи, от които Еврозоната продължава да страда и които в момента причиняват стагнация на икономическото й развитие", допълва още той. Очаквано най-силната подкрепа за еврото е при учащите се с 32%, а най-голямата съпротива при пенсионерите с 64%. Учащите се отличават и с най-голям процент отговори не знам и не мога да преценя - 61%.

Мнозинство от избирателите на основните партии са против въвеждането на еврото. Против еврото са 39% от избирателите на ГЕРБ (спрямо 36% за) и цели 70% от избирателите на БСП (спрямо 8% за). Скептицизмът към еврото е свързан основно с опасенията от поскъпване на живота и стопанска несигурност. Най-посочваната причина за нежелание да се въведе еврото като парична единица на България е, че всичко ще поскъпне, а доходите няма да се повишат. Такъв отговор са дали 35% от противниците на еврото у нас. Вторият най-разпространен аргумент против с 14% е, че българите ще станем по-бедни.

в. "Дума".