Пети пореден месец пазарът на нови автомобили в Европейския съюз бележи спад. През ноември в Общността са били продадени общо 713 346 нови коли, което е с 20.5% по-малко спрямо същия месец на 2020 г. По този начин продажбите на нови автомобили в ЕС бележат спад за пети пореден месец спрямо аналогичния на кризисната минала година. Също така това е и най-ниският резултат като обем на продажбите, отчитан на автопазара в ЕС през ноември от 1993 г. насам, отбелязват от Асоциацията на европейските производители на автомобили (АСЕА).

Спад се наблюдава в почти всички държави-членки, включително и на четирите най-големи пазара – Германия, Франция, Италия и Франция, като в първите 3 от тях процентите са двуцифрени. Единствените държави, които през ноември отбелязват ръст на продажбите на нови коли, са България, Ирландия и Словения, като нашата страна дори е с най-добър ръст.

По отношение на бройките, през миналия месец у нас са купени 1915 нови автомобила, което е с 24% повече спрямо сделките през ноември 2020 г., когато са били 1544. Страната ни отчита доста добър резултат и по отношение на продажбите общо за 11-те месеца на настоящата година. Между януари и ноември те възлизат на 22 757, което е с 10.1 на сто повече в сравнение със същия период на 2020 г. По отношение на тази статистика обаче държавите членки с положителен резултат са още 16. А общо за пазара на нови леки автомобили в ЕС единадесетмесечието носи минимален спад в сравнение с аналогичния период на миналата година, изразяващ се в -0.04%.

От АСЕА подчертават, че спадът в продажбите през ноември, който е и петият месец поред с негативен резултат се дължи не на нежеланието на гражданите и компаниите в ЕС да купуват нови автомобили, а на проблемите по веригата на доставките и най-вече тези по отношение на микрочиповете. Още повече, че базата за сравнение е 2020 г., която е изключително ниска заради отбелязания исторически срив на пазара. Благодарение на дефицита на чипове производството на автомобили силно се забавя, заради което и те не могат да стигнат бързо до клиентите, които са ги поръчали.

От месеци насам за закупуване на нова кола се чака с месеци, тъй като заводите не успяват да произведат поръчаните им автомобили навреме именно заради силното забавяне на доставките на полупроводници, които са ключов елемент в повечето системи на съвременните коли. Така и започналото през пролетта на т.г. възстановяване на автопазара, продължило 4 месеца, бе блокирано от недостига на чипове, вследствие на което дойде и 5-месечният спад. Всъщност немалка част от закупените между април и юни нови автомобили всъщност са произведени по-рано и са стояли в складовете, поради което клиентите можеха да ги получат бързо. При интерес към автомобил с конкретно оборудване и екстри обаче, който тепърва трябва да бъде произведен, в масовия случай се чака по няколко месеца докато бъде доставен на купувача.

Вследствие на всичко това картината в ЕС изглежда не особено добре. Освен над 20-процентният спад средно за Общността, прави впечатление, че той е още по-сериозен в най-големия пазар – Германия. Там продажбите през миналия месец са се сринали с 31.7%. По-лош резултат отчита единствено пазарът в Литва, където спадът е 59.1 на сто. Италия, която също е в топ 3 на пазарите на нови автомобили, отчита свиване с 24.6%. В Испания то е 12.3 на сто. От най-големите 4 пазара в ЕС единствено Франция е с по-незначителен спад спрямо другите – 3.2%. Както стана ясно, лидер сред малкото държави, отчели ръст, е България с нейните 24 на сто. След нас се нарежда Ирландия с 22.9%, а трета е Словения с 15.8 на сто ръст.