Правителството предлага промени в Закона за администрацията, които да спрат нарастването на броя на служителите в централната и териториалните администрации на изпълнителната власт, съобщи пресслужбата на кабинета.

Новите разпоредби предвиждат общо числеността на персонала на администрациите на изпълнителната власт, установена в устройствените им актове към момента на влизането на закона в сила, да не може да бъде увеличавана. Не се изключва възможността за намаляване на броя на служителите. Съобразно своите правомощия, правителството може да извършва компенсирани промени в рамките на числеността на персонала по предложение на първостепенните разпоредители с бюджетни кредити, съгласувано със Съвета за административната реформа към Министерския съвет.

Това изискване не се прилага по отношение на общинските администрации, чиято численост се определя от съответния общински съвет.

С предлагания законопроект се променя наименованието на Единния класификатор на длъжностите в администрацията. Разработването на нов Класификатор на длъжностите в администрацията се налага от необходимостта да се преодолеят несъответствията в сега действащия документ като се осигури правилното класифициране на длъжностите, което е основата както за справедливо определяне на възнагражденията, така и за прилагането на други политики по управление на човешките ресурси в държавната администрация.

Правителството днес прие и новия Класификатор на длъжностите в администрацията, както и промени в Наредбата за прилагането му. Промените са обусловени от идентифицираните несъвършенства както по отношение на разпределението на длъжностите по длъжностни нива, така и по отношение на нормативите за численост, прилагани в администрацията.

В новия Класификатор разпределянето на длъжностите по длъжностни нива е извършено на базата на обективни критерии, базирани на добрите международни практики. Длъжностите се класифицират чрез методика за оценка, която се прилага за първи път в държавната администрация в България. Длъжностите са оценени по четири основни фактора - знания и умения за осъществяване на функциите на длъжността, свобода на вземане на решения, влияние на взетите решения и умения за работа с хора.

Прилагането на методиката поставя обективна основа за сравняване на длъжности в различни администрации. Тя позволява да се формират кореспондиращи си ръководни и експертни нива, като се дава възможност на експертите да развиват своите знания и умения без да е необходимо непременно да заемат ръководна длъжност. Така се формират ясни експертна и ръководна пътеки.

Намаляват се минималните изисквания за ранг и професионален опит с цел отваряне на администрацията за привличане на квалифицирани служители, а от друга страна, се увеличават за някои ключови длъжности с цел по-качествен подбор.

Увеличават се нормативите за численост на структурните звена на администрациите с цел засилване на експертния потенциал и намаляване на броя на ръководните кадри в държавната администрация.