Парламентът реши специализираните съдилища да започнат работа от 1 януари 2012 г., съобщи БТА.

Предложението на депутатите от ГЕРБ за промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), с което се иска отлагане дейността на специализираните наказателни съдилища за началото на 2012 г., беше прието на първо четене.

Отлагането на началната дата на дейността на специализираните съдилища и прокуратури се налага поради неприключилите конкурси на ВСС за назначаване на магистратите в тях и обективната невъзможност те да приключат до 12.08.2011 г. Регламентираната процедура за провеждане на конкурси за назначаване, повишаване и преместване на съдии, прокурори и следователи сама по себе си изисква продължителен срок, включващ обявяване на конкурса, срок за подаване на документи, атестиране на кандидатите, приемане на комплексна оценка от атестирането, приемане на решение от ВСС за избор на кандидатите, съответстващи на законовите изисквания. Не е изключена възможността за обжалване на избора, което се следва от съдебна процедура на две инстанции пред ВАС. Това означава, че стартирането на дейността на тези органи на съдебната власт с голяма степен на вероятност ще съвпадне с наскоро приключващите конкурси, включително и за избор на административните ръководители. Осигуряването на разумен период от време, през който те да създадат своята организация, би било изключително полезно за тяхната бъдеща успешна дейност, са част от мотивите на вносителите на промените - депутатът от ПГ на ГЕРБ Красимир Ципов и негови колеги от групата.

Юристите от управляващата партия предлагат още да отпаднат от подсъдността на специализирания съд престъпленията по чл. 243 и чл. 244 от НК - изготвяне и пускане в обръщения на фалшиви пари или ценни книжа.

По време на дискусията Мая Манолова от Коалиция за България (КБ) заяви, че скоро е правена промяна в НПК и се спестява информацията, че "любимото отроче на властта - специализираният съд, започна с фалстарт и си остава една фикция". В тази "суперструктура" ще работят хора, които нямат подготовка, но по-лошото е, че в него няма да има кой да обучава, защото ще има свободни щатни бройки, каза по-рано тя. Изборите за председателите на съдилища досега е пълно фиаско, желаещи няма, отчете Манолова. Не е по-добро и положението с назначението на редовите магистрати. Там на практика конкуренция няма, защото кандидатите са толкова колкото са и свободните бройки, а обещаното добро заплащане се оказва не чак толкова добро, коментира депутатът. Тази структура няма да просъществува дълго, защото натискът върху нея от страна на изпълнителната власт ще бъде много голям, предрече Манолова. "Кой уважаващ себе си магистрат тогава ще се остави под такъв натиск?", запита тя. Манолова цитира председателя на Върховния съд на Словакия, който е и бивш министър на правосъдието, според когото: "В специализирания съд се събраха най-мързеливите и неподготвени съдии - кой независим съдия ще иска да работи в подобна тоталитарна структура?". Опасението ни е, че този съд няма да проработи и след 1-ви януари, затова се надявам, че следващите управляващи, защото не е сигурно, че сегашните ще останат на власт, няма да имат нужда от специализиран съд, посочи народният представител.

Депутатите отхвърлиха искането на Христо Бисеров (ДПС) да се възстанови отменената глава 26 от НПК. Според нея, ако в досъдебното производство от привличането на определено лице като обвиняем за тежко престъпление са изтекли повече от две години и повече от една година в останалите случаи, обвиняемият може да поиска делото да бъде разгледано от съда.