В доклад, публикуван от Европейската сметна палата (ЕСП), се изказва съмнение относно ефективността на подкрепата от ЕС за биологичното земеделие. Настоящата стратегия има значителни недостатъци. За периода отвъд 2030 г. няма нито визия, нито цели за сектора на биологичното производство.
Милиардите евро, които ЕС отпуска ежегодно, са увеличили площта на земята, обработвана по биологичен начин. Твърде малко внимание се обръща на изискванията и нуждите на сектора. Биологичното производство си остава един нишов пазар и одиторите предупреждават, че ЕС вероятно няма да постигне определените цели за сектора.
Биологичното земеделие е съществен елемент от стратегията на ЕС „От фермата до трапезата“. То допринася за постигането на амбициозните цели на ЕС в областта на околната среда и климата. През периода 2014—2022 г. европейските земеделски стопани са получили помощ от около 12 млрд. евро. Помощта е по линия на общата селскостопанска политика (ОСП). Целта е стопаните да преминат към биологично земеделие или да запазят практиките на биологично земеделие. До 2027 г. са планирани още почти 15 млрд. евро. Практикуването на биологично земеделие обаче варира значително в отделните държави членки. В Нидерландия, Полша, България, Ирландия и Малта то засяга по-малко от 5 % от земеделската площ, докато в Австрия — над 25 %, информира ЕСП.
Биологичното земеделие играе ключова роля за това. Но за да се постигне траен успех, не е достатъчно да се акцентира само върху увеличаването на площта на обработваната по биологичен начин земя. Необходимо е да се направи повече, за да се подпомогне секторът като цяло. Това включва развитие на пазара и стимулиране на производството”, сподели г-жа Кейт Пентус-Розиманус, член на ЕСП, отговарящ за одита.
„В противен случай рискуваме да създадем изкривена система, която е изцяло зависима от финансирането на ЕС, вместо да изградим процъфтяващ сектор, стимулиран от информирани потребители.”
Одиторите установиха, че някои екологични и пазарни цели не намират отражение в ОСП. Например, фермерите могат да получават средства от ЕС, дори ако не прилагат сеитбооборот или стандартите за хуманно отношение към животните. Одиторите също така установиха, че е обичайна законна практика да се получава разрешение за използване на небиологични семена при засаждането на биологични култури. Те отбелязват, че на този етап не е възможно да се докаже как са се проявили предполагаемите екологични ползи от биологичното земеделие.
Помощта по линия на ОСП има за цел да компенсира земеделските стопани за допълнителните разходи и загубите на доходи при преминаването от конвенционално към биологично земеделие. Тъй като земеделските стопани, занимаващи се с биологично земеделие, не са задължени да произвеждат биологични продукти, за да получат средства от ЕС, резултатът е, че биологичното производство остава много малък пазар. То е не повече от 4 % от общия пазар на храни в ЕС.
Накратко, одиторите на ЕС изразяват резерви към стратегията на ЕС в тази област. Настоящият план за действие за сектора е подобрен спрямо предишния. В него липсват ключови елементи — адекватни и количествено измерими цели за сектора на биологичното производство, както и начини за измерване на напредъка. Освен това одиторите подчертават липсата на стратегическа визия за периода след 2030 г. Без нея не може да се осигури необходимата стабилност и дългосрочна перспектива, за да се развива успешно този сектор.
На практика единствената (необвързваща) цел, която ЕС си е поставил за сектора, е да се увеличи площта за биологично земеделие. Но има различия между държавите членки по отношение на развитието на биологичното земеделие. Тези различия са толкова големи, че ЕС рискува да не постигне целта си от 25 % за 2030 г. Одиторите предупреждават, че за да бъде изпълнена тази цел, трябва да се удвои темпът на възприемане на практики за биологично земеделие.
