ООН обяви 2011-а за Световна година на гората с цел повишаване на обществената информираност и ангажираност с опазването на това голямо богатство на планетата. Мотото на кампанията "Гора за хората"
акцентира върху огромното значение на горите за бъдещето на планетата и човечеството. Горите дават подслон на хора и животни, съхраняват огромно биоразнообразие, източник са на вода, чист въздух,
храна за хора и животни, билки и други лечебни съставки. Да не забравяме, разбира се, значението на горите за формиране на климата на планетата и тяхната голяма способност да поглъщат така
„преследвания” напоследък въглероден двуокис – един от факторите за глобалното затопляне. Всичко това може да се види върху графичния знак на Световната година на гората, съобщава БНР.
Горите у нас заемат една трета от националната територия и са сред най-добре опазените в Европа. За щастие на горите и биоразнообразието в тях, пътната мрежа все още не е навлязла дълбоко в
планините ни и България е едно от малкото места на стария континент, където все още могат да се видят девствени гори, в които никога през вековете „брадва не е влизала”. Невероятен шанс и за
науката, която може да изследва късчета природа, където човешки крак не е стъпвал.
За съхранеността и "доброто здраве" на българските гори говори фактът, че в тях може да срещнете мечка или вълк – едри хищници, които вече са рядкост за Европа. Любопитна подробност е фактът, че
дори в планина като Витоша, в чието подножие е сгушена столицата София, още има мечки, макар и с прогресивно намаляващ брой. Огромно е разнообразието и на другите диви видове бозайници, птици,
пеперуди, влечуги, земноводни в нашите гори. Както и на растителния свят. Не случайно България е един от най-големите износители на билки в Европа, и то на диворастящи билки. Високите ни планини
предлагат величествена гледка от стройни ели, мури и смърчове. А разнообразието на широколистните дървесни видове може най-добре да се оцени през есента по безкрайните нюанси на обагрените им
листа. На кръстопътя на няколко биогеографски зони, в българските гори можете да срещнете както високоалпийски дървесни видове в планините ни Рила, Пирин и Стара планина, така и вечно зелен подлес
от средиземноморски тип в планината Странджа на юг, а също и лонгозни, влаголюбиви гори с лиани, остатък от далечния ледников период. Пак в Странджа може да се види и див кестен в първичния му вид.
Учените твърдят, че той именно е прародителят на декоративния кестен, който днес е разпространен в целия свят и чиито листа и корона са наистина толкова красиви.
Голяма част от българските гори са обхванати в мрежата от защитени територии, което е гаранция за тяхното опазване, заедно с огромното им биоразнообразие. Да се надяваме, че остана в близкото
минало времето на арогантна намеса на строителното предприемачество дори в защитените територии. Природозащитници и нездрави икономически интереси все още кръстосват шпаги в няколко невралгични
точки на Рила, Пирин и Витоша, където са замислени мегаломански зимни курорти в или на границата на защитени зони. Общественото мнение у нас и строгите европейски директиви в това отношение засега
носят точки на природозащитниците и дават надежда за добър изход от схватката. Другата заплаха за българската гора е бракониерството. Надеждите са, че подготвеният нов закон за горите ще допринесе
съществено за справяне с този проблем, разделяйки за първи път стопанската от контролната функция на държавните институции, ангажирани с горите.