90% от заетите в селскостопанския сектор у нас са микропредприятия. Това стана ясно от събитие на Националното сдружение за малкия и средния бизнес.

По данни на сдружението в общ план структурата на предприятията в България е сходна на тази в Европейския съюз (ЕС). У нас най-голям дял заемат микрофирмите – 92,2%. Малките компании представляват 6,5% от общия дял, средните – 1,1%, а големите – 0,2%.

Тенденцията е валидна и за земеделския отрасъл. В рамките му основната част от производителите са с малка продукция и са регионално пръснати – този проблем очерта министърът на земеделието и храните проф. Димитър Греков в рамките на пресконференция от миналата седмица.

Достъпът на тези малки фермери до финансиране е много затруднен, смятат от сдружението. Съществен дял на европейските субсидии е отреден за селското стопанство, но пътят на предприемачите до тях минава през много структури и документи. За да кандидатства за подпомагане, една фирма трябва да покрие множество изисквания, голяма част от които представляват истинска тежест за едно предприятие, състоящо се от петима души.

Само в момента съществуват около 5000 вида образци на документи, посредством които земеделските производители трябва да „общуват“ с държавата, отчитайки, регистрирайки или описвайки стопанската дейност, която развиват. Има 1660 лиценза и разрешителни, около 1220 вида регистрационни формуляри, близо 900 – съгласувателни, и т.н, посочиха от Националното сдружение.

Асоциацията е участвала в Комитета за наблюдение по наблюдение на програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013 г. Наблюденията са, че отделните мерки имат концептуални проблеми, които ги правят неструктурирани и трудни за кандидатстване.

Сред предложенията на сдружението за подобряване на връзката с финансовия ресурс е изготвянето на конкретни подпрограми по земеделските направления в рамките на Общата селскостопанска политика (ОСП) 2014-2020. Така например има идея за създаването на подпрограма в сферата на биоземеделието.

"Трябва да се настоява за тези промени сега, защото, веднъж приети, регламентите на ОСП ще важат през следващите седем години“, коментират експертите.