Независимо от подкрепата от системата на валутния борд и добрите финансови политики, България претърпя 5% спад на БВП през 2009 г. Въпреки това, след 0.5% спад за първото тримесечие на тази година, БВП се възвърна към ръст от 0,5% през второто тримесечие, но БВП за полугодието е все още с 2,5% по-нисък от година по-рано. Това се посочва в анализа "Прогноза за еврозоната" на консултантската компания Ernst & Young.

При неочаквано силната еврозона, по-специално Германия, спомагаща за повишаване на активността и износа, БВП на България отбеляза второ поредно покачване за третото тримесечие от 0,3%, при икономически ръст на годишна основа от 0.2%, първият годишен ръст за почти две години.

Възстановяването се задвижва почти изцяло от увеличение на износа с наченки на инвестиционно възстановяване в отговор на по-силно външно търсене. Потребителските разходи продължават да падат главоломно с повече от 7% през годината до третото тримесечие, като както правителството, така и домакинствата свиват разходите си в настоящата несигурна среда. Въпреки изненадващо стабилните нива на безработица - около 9% за м. септември, много ниското потребителско доверие, повишаващата се инфлация, (която достигна 3.9% през м. октомври) и поредното замръзяване на заплатите в публичния сектор за 2011 г. натежават на на потребителските кошници. В резултат на това потреблението на домакинствата се очаква да спадне с 3.1% за 2010 г. в допълнение към 6.2% за 2009 г.

Предвид продължаващите проблеми в еврозоната, тласъкът на икономически растеж от износ също е вероятно да затихне до известна степен, вероятно намалявайки ръста на БВП за четвъртото тримесечие. В резултат на това от Ernst & Young прогнозират спад на БВП като цяло с почти 1% през 2010 г. За 2011 г. прогнозите са за връщане към умерен ръст от около 3,6% преди набиране на скорост до около 6% за 2012 г., но съществува все по-голям риск, в следствие на по-рестриктивна фискална политика с цел оптимизиране на бюджетния дефицит от очакваните 4,5% от БВП за тази година (в сравнение с първоначалната цел от едва 0,7%) до 2,5% за 2011 г. - ръстът да не достигне тези размери. Ръст на потребителските разходи от 2.4% се очаква за 2011 г. след спада през 2010 г., но рисковете от влошаване продължават да доминират прогнозите за търсенето, допринасяйки към фискалните проблеми, пред които се изправя правителството.

Въпреки че международна облигационна емисия в размер на 1 млрд. евро все още се планира за следващата година за увеличаване на резервите, относително ниското съотношение дълг/БВП и системата на валутния борд допринесоха за предпазване на икономиката от заразата на южноевропейската криза до този момент. Но слабата икономика на ЕС, (която поема 60% от износа, голяма част от който отива в Гърция) неизбежно ще се отрази на перспективите за растеж през следващите няколко години. Тъй като много българи работят в южните страни членки на ЕС със слаб растеж, като Гърция, Италия и Испания, паричните преводи от работниците зад граница (равняващи се на 3,3% от БВП) намаляха с 12% през 2009 г. и ще останат ниски през следващите години, предвид проблемите, пред които се изправят тези икономики.

Правителството все още се надява, че левът, който в момента е фиксиран към еврото, ще влезе в чакалнята за еврозоната (ERM-II) през 2011 г., а през 2012 г. ще бъде приет и в еврозоната. Но като се има предвид фискалната и дълговата криза в ЕС и последиците за бъдещите членове на еврозоната (особено тези като България, които изпитват подобни на гръцките проблеми в отчета на фискалните данни), 2014 г. сега изглежда най-ранната възможна дата за влизане в еврозоната.