115 млн. деца в глобален мащаб са ангажирани с нелеки трудови дейности и често децата са носещата сила на високодоходни индустрии, като металообработване, строителство, текстил, производство на батерии за електромобилите. Това сочат данни на Международната организация на труда (МОТ), която отбелязва, че проблемът засяга както индустриализираните, така и развиващите се страни, а военните конфликти, кризите и пандемията от Covid-19 са поставили повече семейства в бедност, което е принудило милиони деца да се влеят в пазара на труда. От МОТ алармират, че детският труд носи трайни негативни последици, защото лишава от образование и съответно от възможности за осигуряване на прилични доходи на тези хора като възрастни.

В България обаче не можем да говорим за трудова експлоатация на деца, защото трудът на ненавършилите пълнолетие (18 години) от десетилетия е законово регламентиран, а нарушенията се санкционират строго от контролните органи. Детският труд у нас е забранен до официалната възраст, в която образованието е задължително – за България това е до навършване на 16 години. Затова тук по-масово се използва регламентът, при който се изисква задължително разрешение от Инспекцията по труда за наемане на лица от 16 до 18 години.  Важно условие е, че работодателят кандидатства и получава разрешителното за съответното работно място, на което ще наеме непълнолетно лице и по регламент няма право то да бъдe включвано в други дейности. Именно на това работно място след това се правят чести проверки от Инспекцията по труда за наличие на стрес или други вредни фактори за физическото и психическо развитие на наетото лице.

Въпреки по-големите административни изисквания при наемане на непълнолетни на работа,  интересът към тях като ресурс на пазара на труда става все по-голям, отчитат от Главната инспекция по труда. В България глад за такива кадри има в хотелиерството, ресторантьорството и в търговията. Повечето дейности на тези работни места, могат да бъдат изпълнени от непълнолетни и тази година инспекторите отчитат пик в броя на наетите непълнолетни лица още преди началото на лятната ваканция.

„Преди пандемията давахме около 9-10 хиляди разрешения на година, а сега те вече са 12 хиляди – посочва Дина Христова-Игнатова, експерт от Главна инспекция по труда.

„Май и юни започват да пристигат искания за разрешения, за да могат да са на работа от юли, когато започва ваканцията. Има огромно увеличение на интереса от секторите хотелиерство и ресторантьорство, които бяха затворени в пандемията и тогава нямаше никакво търсене на непълнолетни. Увеличението на интереса сега е поне три пъти. В тези 12 хил. новоиздадени разрешителни, са включени и учениците, които са в дуална форма на обучение, но така или иначе сериозен ръст и интерес има. А иначе търсенето и наемането на тази работна сила говори недвусмислено за подем в икономиката. Това е категоричен знак за напредък, защото във време на застой работодателите разчитат само на пълнолетните работници, за да си спестят и чакането на разрешение, а и риска, който крие наемането на непълнолетни. Все пак при наемането на непълнолетни става дума за наемане на неквалифицирани работници, което изисква от работодателя да отдели време и ресурс за тяхното обучение.”

Правото на труд на непълнолетните, освен че е строго регламентирано, е и добре защитено от държавата. За тази цел обаче от Инспекцията по труда съветват младежите, макар и неопитни, винаги да изискват подписване на договор с работодателя. Административната страна е трудност, с която може да се сблъскат подрастващите, но те не трябва да се отказват от възможността за работа – съветва училищният психолог и терапевт Калин Гайтанджиев. „Трудът оказва позитивно и развиващо действие върху детската психика, така че детството не пречи на труда, а и трудът не пречи на детството” – посочи той в ефира на програма „Христо Ботев” на БНР:

„Когато трудът е свързан с усещане за смисъл, за личностна значимост, тогава той се отразява благоприятно върху психиката на децата. Детството не е константа, то няма как да продължи вечно и точно както е предвидил законодателят в България – на 16 години, настъпват промени в човека, които го водят от детството към другата част на живота. Усещането за полагането на труд, който не е унизителен, не е експлоатация, създава усещане за успешност и значимост у младия човек. Тогава се получава плавен и хубав преход от детството към зрялата възраст”.