В първата част на "Непопулярните терористи" разгледахме кървавите бойни полета на Колумбия, където леви групировки се сблъскват с правителствените сили и паравоенни десни организации. След колумбийската одисея ще се прехвърлим временно в Европа, и по-точно - в Испания, за да продължим с едно интересно международно явление.

„Баско отечество и свобода“, или най-често назовавана ETA, е терористична организация с националистки и сепаратистки настроения, която се бори за автономност на Баския. Групировката се формира през 1959 година и с течение на годините развива идеите си от промотиране на баската култура до паравоенна групировка, чиято заветна цел е формирането на Велика баска държава. Политическият уклон на ETA е марксистко-ленинистки.

Четирите основни точки от програмата на ETA, за които организацията очаква официално признание от Испания и Франция, са:

- Баските граждани да са самостоятелни, уникални правни субекти, които могат да вземат решения за бъдещето на баската държава
- Амнистия на всички членове на ETA, независимо дали са арестувани и осъдени, или сами са избрали да избягат в изгнание
- Спазване и уважаване на резултатите, които са постигнати от демократичния процес на територията на областта
- В замяна ETA обещава „абсолютно прекратяване на военните действия“ - но само ако трите горни искания са скрепени с политически договор и официални документи.

ETA е стриктно йерархична организация, следваща разпределяне по малки групи (taldes) при извършване на своите операции. Най-често те се състоят от три до пет души, като целта е да се осъществи атака в специфично подбрана зона. За да бъдат максимално ефективни действията, членовете на ETA и подкрепящите ги осигуряват тайни помещения, скрити в горски местности или дори под земята. Там се съхраняват оръжия, експлозиви и понякога заложници на организацията.

Членовете на групировката се делят на три вида. Legales или legalak са „законните“ - тези дейци, които нямат полицейски досиета и живеят като пълноправни граждани. Liberados са хардлайн членовете, които са добри познайници на полицията и са отдали живота си на дейност в името на целите на ETA. Apoyos пък са подкрепящите ги хора, които се включват от време на време в действията и осигуряват дадена помощ при нужда.


До преди десетина години ETA разполага със свой политически съюзник в лицето на партията Батасуна („Batasuna”). Върховният съд на Испания обаче забранява политическото тяло през месец март 2003 година поради „свързаността на партия Батасуна с ETA и факта, че партията всъщност е част от структурата на организацията“. Впоследствие са направени нови опити за създаване на политически отводи на ETA. Върховният съд обаче се намесва отново, респективно през 2005 година спрямо партия „Всички варианти“ (Aukera Guztiak) и през 2011 година спрямо партия Sortu.

Според статистики, от 1968 година насам организацията е отговорна за общо 829 убийства, хиляди ранени граждани, както и десетки отвличания. Според тълкуванията на испанските, френските, британските власти, както и тези на ЕС и САЩ, ETA без никакво съмнение е терористична групировка. 700 нейни членове пък са зад решетките на редица затвори в Испания, Франция и някои други страни.

Напрежението между ETA и правителствата в историята си има пет „момента на отдих“ - 1989, 1996, 1998 и 2006 година, когато временно организацията прекратява въоръжени действия. Впоследствие обаче конфликтът е подновен. През последните две години групировката демонстрира много по-мирна позиция, вероятно поради оределите си редици. На 5 септември 2010 година е обявено ново прекратяване на военните действия, което още важи. Преди близо година, в края на октомври 2011 година, бунтовниците изтъкнаха, че „активно ще намалят въоръжените си актове“ занапред.

Както много други свои колеги, ETA се „изхранва“ с трафик на оръжие и наркотици, както и с отвличания и след това искания за откупи. Като цяло обаче десетилетието между 2000 и 2010 година е много тежко за групировката, особено с анулирането на политическите ѝ съюзници. Според полицейски данни от 2007 г., баските бунтовници разполагат с годишен бюджет от около 2 милиона евро.

"Фронт за освобождение на животните“ или Animal Liberation Front (ALF) е децентрализирана, международна организация, следваща каузата за освобождаване на различни животни. И ако се чудите какво точно значи „освобождението“ в такъв случай, то е редно това да бъде уточнено. Дейците на ALF проникват с взлом в различни ферми, лаборатории, предприятия и други места, където се осъществяват мъчителни тестове върху животни или в които се отнасят неправомерно със зверчетата. Впоследствие те оказват ветеринарна помощ и подслон на спасените животинки, където измъчените същества да могат да се стабилизират.

ALF оперира в над 40 страни, като „отрядите“ се състоят от малки групи от хора, лишени от лидер. Не е изключено понякога акции на ALF да се окажат и операция, предприета от страна само на един човек. Макар Фронтът да не отговаря на изискванията за „терористична групировка“ (според много хора и експерти ALF не се помества в смисъла на това понятие), някои критици все пак слагат подобен етикет на организацията. Властите във Великобритания пък използват „вътрешен екстремизъм“ като описание на дейността на ALF.

Активистите обаче отричат използването на насилие спрямо хора по време на операциите си. Това е и един от основните принципи за ALF, който гласи, че „всяка дейност, подпомагаща освобождението на животните, която обаче включва внимателно предприети мерки за ненараняване на човешки или животински живот“ може да бъда съотнесена като акция на ALF.

Основите на организацията като идея са положени през декември 1963 година. Тогава британският журналист Джон Престидж е нает да направи материал за прочутите ловувания на елени в графства Девън и Съмърсет. След като вижда как ловците преследват и впоследствие убиват бременен елен, той сформира Асоциацията на саботьорите на ловци (Hunt Saboteurs Association). Организацията еволюира бързо във фрагментирани групи доброволци, които разсейват ловните кучета посредством лъжливи звукови сигнали и миризми.

Ноел Моланд, писател, посветен на тематиката за правата на животните, пише, че една от тези групи на HSA е сформирана през 1971 година от студента по право Рони Лий. През 1972 година Лий и негов колега активист – Клиф Гуудман, решават да предприемат по-сериозни и агресивни действия. Заедно те основават младежка групировка, наречена „Бандата на милосърдието“ (Band of Mercy) и саботират ловците, режейки гумите на автомобилите и сплашвайки ги, чупейки прозорците на домовете и колите им.

През 1974 година Лий и Гуудман са задържани поради своя акция. По време на съдебния процес срещу тях пред сградата на съда всекидневно се събират десетки активисти, които изразяват своя протест в подкрепа на двойката борци за права. В крайна сметка и Лий, и Гуудман отнасят присъда от три години затвор, но отслужват само година от нея.

При излизането на Лий през 1976 година – по-войнствено настроен отвсякога, се сформира и Фронтът за освобождение на животните. Ядрото му по това време представляват Лий, остатъци от „Групата на милостивите“, както и нови попълнения, които докарват бройката до общо 30 отдадени на каузата активисти.

ALF има ясно очертани цели, насочени към освобождението на животните и защитаването на техните права. Сред тях са:

 (Вляво - постер в подкрепа на дейността на ALF. Снимка: Wikimedia.org)

- Да се нанесат икономически щети на тези, които извличат облаги и печалба от страданието и експлоатацията на животни.
  - Да се освободят животните от места, където се осъществява тормоз над тях. Това могат да бъдат лаборатории, заводи, ферми, предприятия и други. Животните трябва да се настанят в помещения с добри условия след това, за да могат да живеят необезпокоявани.

- Да се даде гласност и да се „освети“ липсата на информация относно отвратителните действия и чудовищни актове спрямо животните „зад вратите“ на лабораториите и предприятията. Задължително е предприемането на директни действия, но без употребата на насилие.
- Предприемане на всички възможни мерки за ненараняване на хора и животни при извършването на акциите.
- Всяка група или всеки човек, който е вегетарианец или веган, и осъществява дейност в съответсвие с правилата на ALF, може да се счита за част от организацията.

Както се вижда, ALF няма нищо общо с въоръжените терористични групировки, и нейната кауза не е точно политическа. Малко по-специфичния статус на организацията, както и негативното отношение към нея на места обаче я правят доста подвластна на компромати. Историята знае редица „лъжливи“ операции, които не са били на ALF, но са били разгласени като такива, за да бъдат оборени впоследствие. Целта на подобни лъжеакции, естествено, е да се злепоставят организацията и обявените ѝ мирни методи.

Така например през 1989 и 1990 година са осъществени няколко бомбени взрива. Докато едната помита бар в Бристолския университет, други две са заложени в автомобилите на Маргарет Баскервил, работеща в химична лаборатория, и Патрик Макс Хидли, професор по физиология. ALF отрича участие в акциите, като набляга на факта, че организацията е поела курс на ненасилие и никога не би атакувала човешки същества по такъв начин.

Съществува и доста добър документален филм, посветен на ALF. Името му е "Behind the Mask" и може да бъде видян тук.


Очаквайте и трета част на списъка с недотам популярни терористични организации.