Когато става дума за корупция, Венецуела често е спрягана за една от държавите в челните места, коментират от списание „Икономист“. Според проучване на Transparency Internation в Берлин, едва осем от 176-те включени държави са по-напред в класациите по нива на корупция. Дори държави като Хаити и Зимбабве не мога да се „похвалят“ с толкова много и мащабни примери на подкупи.
Според същото проучване, 65% от населението на Венецуела вярва, че положението се е влошило през последните две години. Повече от половината запитани твърдят, че борбата на правителството е била изцяло неефективна.
Президентът Никола Мадуро, чието избиране предизвика международен диспут, заяви, че справянето с корупцията ще бъде приоритет на държавата. Той бе избран през месец април тази година след смъртта на Уго Чавес, който почина от рак. Мадуро е бивш шофьор на автобус, който в последствие се оказа външен министър при Чавес, а по-късно кандидат за президент.
Множество от примерите за корупция във Венецуала са обвързани с Ferrominera, компания за добив и търговия с желязо в източния регион Боливар. След години на протести срещу компанията, контролирана от правителството, нейният председател бе арестуван през юни. Радван Сабаг, дългогодишен председател на борда на директорите, бе задържан по обвинения, че е „източил кръвта на компанията“. То са думи на самия президент Мадуро. Последваха и редица други арести, сред които на Ямал Мустафа – известен венецуелски бизнесмен.
Наскоро пък официални документи, част от разследване на военната разузнавателна агенция на Венецуела, попаднаха в медийното пространство. Документите разкриват измами за близо 1.2 млрд. долара. Някои от най-честите примери са свързани с продажби на руди на частица от цената в замяна на помощ от влиятелни личности.
Но положението може да се окаже и още по-зле от досега разкритите 1.2 млрд. долара. Рикардо Менендез, министър на промишлеността, наскоро призна, че „има доста повече корупция в Ferrominera, отколкото се знае публично“. Военните представители, изпратени да разследват компанията през 2011 г. са обвинени в получаването на десетки милиони долари в замяна на своето мълчание.
И колкото и фрапиращо да звучи тази история, случаят с Ferrominera изглежда дребен пред ситуацията с агенцията, отговаряща за легитимната търговия с валути – Cadivi. Цената на един щатски долар се оказва близо пет пъти по-висока от официалните 6.3 боливара. И когато публикуваните данни се окажат толкова далеч от истината, то измамите са повече от лесни. Само за последната година през Cadivi са минали 59 млрд. долара. Според Хорхе Джордани, министър на благоустройството, и Едме Бетанкурт, ръководител на централната банка на Венецуела, около трета от тези пари са на черния пазар. Схемите, които Cadivi е позволила и реализирала, достигат около 15-20 млрд. долара, коментират Джордани и Бетанкурт. Най-чест случай е създаването на изкуствено търсене чрез измислени компании и облагодетелстване от флуктуациите в обменния курс.
Примери за корупция не липсват и още по време на управлението на Уго Чавес и неговата „Боливарска революция“, серия от дългогодишни реформи. През месец май се появиха аудио записи, споменаващи за множество случаи на незаконни средства, заделяни за политици. И макар записите да бяха заклеймени за фалшиви, прокуратурата тепърва ще проведе щателно разследване.
Говорителят на правителството, Диос Кабело, е един от основните замесени фигури, споменати в записите. И въпреки това, Кабело запази работата си и вместо това започна война с опозицията. Той обвини Рикард Мардо, опозиционен лидер, в пране на пари и укриване на данъци, след което успя да уреди смъкването на имунитета му. Когато подкрепящите опозицията излязоха да протестират, президентът Мадуро организира контрапротест. Използвайки властта на правителството, всички телевизонни канали бяха заставени да заклеймят опозицията като корумпирана и измамна.
Новосъздаденият случай с Рикард Мардо го замесва в скандал за 400 хил. долара, които е получил от частни компании. По негови думи, средствата са били преведени доброволно по време на политическа кампания. Пари на данъкопладци не участват в обвинението. Макар и да имаше опит за обвързването му и с това, то Мардо не е заемал публична позиция и не е имал достъп до държавни пари по това време.
Но делата за корупция не остават единствено във Венецуела. Съдилищата в САЩ помнят не един и два случаи. Оро Райх, щатски представител, наскоро осъди Derwick Associates – компания, чиито партньори се намират във Венецуала. По думи на Райх, DA е изплатила солидни подкупи на своите венецуелски приятели, за да спечели някои търгове за проекти. Подробности за случая се появиха и в медиите, но разследване от страна на президент Мадуро не последва.
