2013 г. отминава, а с това идва и времето за равносметка. В международен план годината беше белязана от редица важни от икономическа гледна точка събития. Светът безспорно продължава да страда от тежката икономическа криза, но положителните данни от всички региони на света върнаха оптимизма, че възстановяването може да е факт в близкото бъдеще.
Надига ли глава Европа?
2013 г. беше важна както за целия Европейски съюз, така и за еврозоната. 17-членният валутен съюз излезе от рекордно дългата рецесия. Още през второто тримесечие брутният вътрешен продукт (БВП) на еврозоната нарасна с 0,3%. През следващите три месеца растежът беше запазен, макар и в по-скромни размери от 0,1%.
Както винаги погледът беше насочен към пострадалите от кризата южноевропейски държави. Все още е рано да се каже, че те са се справили с проблемите си, но положителните новини там не липсват. В началото на декември Ирландия се превърна в първата държава приключила успешно спасителната си програма, след като през последните три години финансовата й система беше поддържана жива чрез заеми от ЕС, ЕЦБ и МВФ на стойност 85 млрд. евро. Португалия също направи важни крачки в тази посока, след като отново през последния месец на годината международните кредитори одобриха прегледа на икономиката й.
Положителни новини се появиха и по отношение на най-пострадалата от кризата страна - Гърция. Проблемното “дете” на Европа все още е далеч от възстановяване, но поне 2013 г. приключва с малко по-светли перспективи за бъдещето. В началото на октомври правителството на страната обяви, че през 2014 г. Гърция ще излезе от рецесията, прогнозирайки икономически растеж от 0,6% за следващата година. Въпреки това страната ще се нуждае от трети спасителен план, който да й помогне да се справи с рекордно високия си държавен дълг в размер на 175% от БВП. Испания също взе решение през тази година да напусне спасителната програма, след като през 2012 г. се съгласи на спасителен пакет от 100 млрд. евро за местните банки.
В първата половина на годината обаче друга членка на еврозоната привлече общественото внимание - Кипър. Южноевропейската страна беше изправена на прага на колапс през март. До голяма степен проблемите на кипърските банки бяха породени от значителните инвестиции в гръцки ценни книжа. В местните банки имаше вложения в размер на 70 млрд. евро. Това е една твърде огромна сума, имайки предвид, че БВП на страната възлиза на едва около 18 млрд. евро или едва 0,2% от БВП на еврозоната. В продължение на няколко седмици страната беше на ръба на фалита, а ситуацията беше допълнително усложнена от възможността Кипър да потърси финансова помощ от Москва. От своя страна ЕС постави тежки условия за отпускането на спасителен кредит. В един момент дори беше възможно с данък да бъдат обложени и дребните вложители, но парламентът отхвърли предложението. В крайна сметка на 24 срещу 25 март Кипър успя да се договори с ЕС и малко по-късно банките отвориха отново врати, след като бяха затворени за почти две седмици. Страната обаче ще изплаща спасителния заем в размер на 10 млрд. евро в продължение на 22 години. Все пак, споразумението сложи край на несигурността и създаде необходимите условия за възстановяване на местната икономика.
Освен че изправи цялата еврозона пред колапс, кризата в Кипър придаде допълнителна важност на един от най-мащабните планове на ЕС - банковия съюз. Единният надзорен механизъм, правилата за затваряне и преструктуриране на закъсалите банки, както и фонд за гарантиране на депозитите, биха прекъснали окончателно връзката между правителства и банки, довела до сътресенията в много страни през последните години. Планът обаче се сблъска със сериозна съпротива, главно от страна на Германия. Според Берлин той изисква ревизия на Учредителните договори на ЕС - процес, който би отнел поне няколко години. В крайна сметка вземането на финално решение за банковия съюз беше отложено за след парламентарните избори в страната през септември. През декември европейските лидери направиха важна крачка към осъществяването на амбициозния план, след като се договориха за за подробен план за закриване на фалирали банки. Без съмнение банковият съюз ще бъде основна тема в Европа и през 2014 г., тъй като по него е необходима още много работа, а отговорът на ЕП предстои. Ако планът бъде одобрен обаче, това ще бъде най-мащабната реализирана цел след създаването на еврото.
Едно от най-очакваните събития през 2013 г. в еврозоната бяха именно парламентарните избори в Германия. На 22 септември Ангела Меркел спечели трети пореден мандат, превръщайки се по този начин в първия европейски държавен или правителствен ръководител, който бива преизбран от началото на икономическата криза. Тя не само успя да запази поста си, но дори увеличи изборния резултат на своя Християндемократически съюз (ХДС) с цели 7,7% спрямо изборите през 2009 г. От началото на дълговата криза Меркел е сред най-яростните поддръжници на режимите на строги финансови ограничения, довели до общественото недоволство в закъсалите южноевропейски страни. В края на ноември в Германия се разбраха за широка коалиция между християндемократите и социалдемократите, а в средата на декември новото правителство беше одобрено от Бундестага.
Извън еврозоната едно от най-важните събития в ЕС беше приемането на 28-та страна членка. На 1 юли Хърватия стана втората държава от бивша Югославия след Словения, присъединила се към Обединена Европа. Страната стана част от ЕС в един труден момент, намирайки се в пета поредна година на рецесия и с висока безработица от над 20%.