Когато Аркадий Добкин емигрира в САЩ преди 10 години, неговата първа работа е като мияч на чинии. Сега той има 10 000 служители в родния си Беларус и други места в Източна Европа, а софтуерната му компания работи с клиенти като Barclays и Expedia, разказва агенция „Блумбърг“.
Компанията му Epam Systems е една от многото източноевропейски фирми, които се опитват да вземат дял в глобалния аутсорсинг пазар на стойност 48 млрд. долара. Повечето от тях разчитат на знания, изградени в ерата на Съветския съюз, за да са конкурентоспособни на индийските гиганти като Tata Consultancy Services.
В СССР програмистите работели върху „всякакви такива военни машини по време на Студената война“, казва Добкин. „Не е като в Индия, където ИТ образованието се развива в следствие на пазарното търсене“.
Знанията и методите от съветската ера са запазени, затова младите програмисти са способни на много повече от това просто да създават програми, смята Дмитри Лосчинин, изпълнителен директор на Luxoft Holding, основен конкурент на Epam. Лусчинин работи с клиенти като Boeing и Ford Motors.
“Индийските програмисти традиционно работят в сферата на бек-енд, системна администрация и поддръжка“, казва той. „Ние можем да създаваме комплексни решения“.
Неговият екип е работил върху система за банкова търговия, както и компютърна навигация, която свърза движещо се изображение, направено от камера в колата, с определено място на картата. За Deutsche Bank компанията му е разработила, софтуер, който помага при вземането на решение дали на даден потребител да бъде отпуснат заем или не.
Тази година 16 от 24 финалисти в състезанието „Code Jam” на Google са от Централна и Източна Европа.
Въпреки че европейските програмисти печелят повече от тези в Индия, те оправдават по-високата цена с това, че вършат по-сложна работа. Софтуерен инженер изкарва средно 17 000 долара годишно в Беларус и 20 000 в Русия. В Индия средната заплата в сектора е 10 000 долара. В САЩ-95 000 долара.
Програмистите от Централна и Източна Европа „са известни със своята креативност и способност да разрешават и най-трудните проблеми“, смята руският анализатор Александър Венгранович. Това според него дава на специалистите от този регион качествено предимство пред индийските и китайските им колеги.
Индийските компании обаче няма толкова лесно да се откажат от лидерските си позиции. Tata Consultancy увеличи годишните си продажби с 29%, а Infosys с 20 на сто.
Epam, чиито офиси се намират в Нютаун, Пенсилвания, но всички операции се извършват в Източна Европа, е утроила стойността си през последната година. След първичното публично предлагане през юни пък Luxoft e с 50% по-скъпа.
Добкин се мести в САЩ през 1991 г., когато международните компании тепърва започват да пренасочват операции към Индия. Той е завършил електроинженерство в Беларус и преди да започне бизнеса си през 1993 г. работи няколко различни работи и учи английски.
„Когато започнах, бяхме само аз и мой съученик в Минск. Нямахме нито пари, нито връзки“, спомня си той.
Всичко се променя през 1995 г., когато компанията му сключва договор с първия си голям клиент - Colgate-Palmolive. Следват договори с SAP, Adidas, Sephora, Coca Cola и др.
Според Валентин Казан, вицепрезидент на IBA Group, аутсорсинг компания в Прага, европейските фирми имат допълнително предимство от това, че се намират в една и съща или поне подобна часова зона с клиентите си. Освен това Европа е по-близо до САЩ, отколкото Индия.
