Изграждането на скоростни железници към съседите ни Гърция, Турция и Сърбия и модернизирането на съществуващата жп инфраструктура бяха обявени от правителството като топ приоритет в българската транспортна политика през следващия програмен период до 2020 година. Според транспортния министър Данаил Папазов, тежестта трябва да се измести от автомобилните магистрали към жп линиите и интермодалните терминали.

Такава е и логиката на развитие в ЕС, където от години се работи по изграждането на единна Транс-европейска мрежа. В тази връзка особено важни за България са направленията София-Пловдив-Бургас, Драгоман-София-Пловдив-Свиленград, Видин-София-Радомир-Кулата, включително и линията Варна-Русе.

Това, че влакове могат да се движат почти във всички кътчета на България, е едно от предимствата на страната ни. Към 2011 г. жп линиите са с обща дължина 4072 км, от които 977 км. са двойни, а близо 3000 – електрифицирани. Голямата част от тях обаче са технически и морално амортизирани и това води до ниско качество на транспортната услуга.

В резултат пътник, който реши да пропътува с експрес разстоянието от Варна до Белград ще изгуби около 15 часа – времето, за което с кола ще стигне поне до Прага (през Унгария и Австрия) или ще прелети от София до Ню Йорк с чакането за прекачване на Франкфурт например.

Положението с товарните превози не е по-добро. Лошата инфраструктура, както и остарелият подвижен състав затрудняват транзита през България и товарите се пренасочват към съседните държави.  Въпреки че преминаването през българска територия е практически по-удобно, заради лошото състояние на железниците страната ни постепенно остава встрани от транзитния трафик.

До този момент вложените инвестиции не са допринесли особено за разширяване на пазарния дял нито на пътническите, нито на товарните превози. Автомобилният транспорт продължава да задушава железопътния и единственият шанс да се повиши конкурентноспособността на железниците е да се изгради модерна инфраструктура, която да направи превозите значително по-бързи и по-комфортни.

Един от важните проекти в момента е обновяването и реконструкцията на жп мрежата в южната част на страната с център Пловдив в посока – Бургас, Свиленград и София. Целта е да се осигури връзката с черноморското пристанище и турската граница, откъдето да се привлекат товари в посока Западна, Централна и Северна Европа през София.

Стратегическият VIII-ми коридор 

Тъй наречената жп магистрала „Тракия” е част от коридор VIII от Транс-европейската жп мрежа. Затова и модернизирането й е от стратегическо значение. Проектите предвиждат подновяване на инфраструктурните системи, полагане на оптичен кабел и пускането на скоростни влакове от София до Бургас. Предстои през следващия програмен период да се завърши частта Пловдив-Бургас, по което строителните дейности започнаха през май 2011 г. Цялостният проект за рехабилитация е на обща стойност от близо 475 млн. лева (с ДДС), от които 343 милиона са под формата на безвъзмездна финансова помощ по ОП „Транспорт” 2007-2013.

Трасето е разделено на три лота, като в момента предстои окончателното пускане в експлоатация на първия – от Михайлово до Калояновец. Работата по лот 2 – Стара Загора-Зимница, е извършена на 50%. Очкава се ремонтните дейности по 91-километровото трасе да приключат в средата на идната 2014 година. Последният трети лот – Церковски-Карнобат е с приблизителна дължина от 28 км и по предварителен план строителството му трябва да приключи до края на 2013 г.

Обновяването на трасето до Бургас цели да увеличи транспортирането на товари от морското пристанище през България към Западна Европа и обратно. Линията е подходяща за осъществяване на транзитните превози през страната, които приоритетно се поемат от жп транспорта, когато става дума за разстояния над 500 км.

Със 160 км в час от Драгоман през София до Свиленград

От друга страна, визията за развитие до 2020 г. предполага поне едно завършено трасе за 160 км/ч.,  което да осигури контакт по направлението Сърбия-Турция през българска територия. Това ще ни свърже със съседните страни и пазари и ще привлече транзитни превози.

Що се отнася до линията София-Пловдив – модернизацията ѝ стартира с обноявяването на участъка Септември-Пловдив. Проектът стартира през 2011 г. със сключване на договори с тримата изпълнители, които да извършат ремонтните дейности по трите лота на трасето. Заради обжалване на тръжната процедура обаче изпълнението се забави и се очаква линията да бъде завършена едва през следващия програмен период. След 2014 година предстои да стартира и строителството на участъка София-Септември.

През 2012 година бе пусната в експлоатация и скоростната 67-километрова отсечка между Пловдив и Димитровград. За построяването ѝ бяха похарчени 450 млн. евро. Сега стартира и рехабилитацията на участъците Харманли-Свиленград и Първомай-Свиленград, който ще струва близо 147 млн. лева (с ДДС). Очаква се да приключи и реконструкцията на инфраструктурата между Димитровград и Свиленград.

През май тази година бе открит 18-километровият участък по жп линията Свиленград-турска граница, чието строителство отне 4 години и коства общо 86 млн. лева. Повече от половината сума бе осигурена с евросредства, като това е първият инвестиционен железопътен проект, финансиран по ОП „Транспорт”. Новоизграденото трасе е изцяло електрифицирано и позволява развиване на скорост от 160 км/ч. Част от линията  е и мостът над река Марица. Висок 7 метра и дълъг 500 метра – той е едно от най-впечатляващите съоръжения, изграждани през последните няколко десетилетия в страната ни.