В свой доклад от 2015 г. ОИСР разглежда катализаторите на корупцията на секторно ниво в страните членки, включени в изследването, и дава конкретни препоръки за борбата с нея по отрасли. Макар корупцията да е повсеместно явление, в доклада се открояват четири сектора, които са особено уязвими предвид спецификата им:

Комунални услуги и инфраструктура 

Проблемите: монополно положение, голяма държавна намеса, водеща до злоупотреби и подкупи, изкривена конкуренция. Изследвания в областта показват неадекватно планиране, превишаване на разходите и изкуствено създадено търсене.

Решенията:

• Тук борбата с корупцията трябва да се фокусира върху цялостния процес на доставяне на услугите. От критично значение е първоначалната идентификация и оценка на проектите. В тази връзка може да бъде създадена обща рамка за оценяване и приоритизиране на инфраструктурни проекти. Важна мярка са отворените договори, в които да се публикува как точно са изразходвани публичните средства. Процесът на предоговаряне също е определен като рисков.
• Подобряване на системите за отчетност в министерствата и на местно ниво;
• Независим качествен контрол на завършения строеж (включително от група от международни експерти) за проекти, осъществени с помощта на външни помощи и фондове.

 Добивни отрасли

Проблемите: прекомерен държавен контрол, смесване на публични, акционерни и лични интереси, ограничена конкуренция между фирмите, често завършваща с непрозрачно сътрудничество помежду им, сложна финансова структура на фирмите в отрасъла.

Решенията:

• По-специално внимание на процесите по лицензиране, ролята на държавните добивни компании и данъчната среда, тъй като там има потенциална опасност от корупция;
• Разширяване на прозрачността чрез по-дълбок финансов анализ на компаниите, които са част от добивната верига на предлагане, данни за собствеността им и паричните им потоци;
• Качественото изграждане на одитни институции и отчетни механизми гарантира разкриването на текущи корупционни действия. Ето защо може да се помисли в посока на назначаване на финансови консултанти за договори на висока стойност;

-          Задължително отчитане на дела на държавните приходи в компаниите, свързани с всякаква добивна дейност.

 Здравеопазване

Проблемите: Подкупи при доставяне на медицински услуги, злоупотреба с власт, неоснователни искания за реимбурсиране, измами и злоупотреби с лекарства и медицински уреди. 

• Антикорупционните мерки тук трябва да се вземат по отношение на прилагането на такси за услуги, които би трябвало да са безплатни. Те създават финансови бариери пред услугите и поставят потребителите в риск от огромни плащания (превишаващи 40% от разполагаемия доход след като са посрещнати основните нужди) и последващо обедняване;
• Намаляване на възможността за субективни решения в държавната политика;
• Гарантиране на правата на гражданите срещу злоупотреби (например търсене на обезщетение от медицински лица, които взимат подкупи за услуги, които би трябвало да са безплатни);
• Осигуряване на достатъчен обмен на информация между гражданите и правителството – например за права на здравни услуги, официални цени, здравни застраховки, списъци на чакащите и др.
• Разширяване на гражданското участие посредством граждански организации и омбудсмана (който организира обществени дискусии по проблеми, за които са постъпили значителен брой жалби и сигнали) с цел гарантиране на работещи механизми за обезщетения.

 Образование

Проблемите: изтичане на публични средства, училища и учители „фантоми”, отсъствия на учениците. В тази връзка се очертават сериозни проблеми поради последващата по-слаба квалификация, намаляване на възможностите на страната да развива конкурентоспособни отрасли, увеличаване на социалното неравенство.

Решенията:

• Трябва да се следят възможностите за корупция в няколко аспекта - политически решения (които са с широк обхват и са дългосрочни), управленски решения, чиито обхват е по-тесен и чиято ефективност изисква по-малко време, и оперативни решения;
• По отношение на политическите решения корупцията може да се прояви в разпределение на повече ресурси за определени училища, на важни позиции или големи секторни регулации. Що се отнася до управленските решения, говорим за взимане на подкупи за изпити, фаворизиране на учители, даване на определени длъжности на определени хора и др. Корупцията може да е във вид на раздути цени на ресурси за училищата, назначаване на служители със съмнителни дипломи и компетенции, учителите да не преподават целия материал, за да си осигурят ученици за частни уроци, подкупване на лицензионни органи за получаване на лиценз, необосновано намаляване на учителските заплати и др. Ето защо за всеки от посочените етапи е необходимо да се вземат специални мерки.
• Проследяването на разходите е особено важно за борбата с корупцията в този сектор – например изследвания за поетапното разходване на публичните средства или количествени анализи за ефективността при доставянето на услуги.

 Какви са икономическите последствия от корупцията?

• Корупцията има пряко влияние върху стойността на един проект, както в частния, така и в публичния сектор. Изследването показва, че вследствие на корупцията се наблюдават по-високи цени във всички сектори – за медицина и здравни услуги, за учебници, комунални услуги, инфраструктура и др.
• Освен прякото, можем да говорим и за косвено въздействие, което дискредитира публичните институции, намалява доверието на гражданите в правителството, намалява стимулите за иновации и задълбочава проблема с неравенството. Един прост пример – при високи възприятия за корупция гражданите харчат по-малко за обществени услуги, включително здравеопазване и образование. Нещо повече, бедните често са първите жертви на корупционните практики в образованието, тъй като за тях по-високите такси или подкупите за получаване на диплома са бреме, което ги принуждава да се откажат.
• Корупцията налага непредвиден данък за играчите на пазара. Това може да се превърне в бариера пред навлизането на чуждестранни инвеститори и намалява ползите от конкуренцията.

Автор: Наталия Николаева, И.П.И