Икономиката на България буксуваше почти на едно място през цялата 2012 година, казват в свой доклад експертите от Центъра за икономическо развитие (ЦИР). Данните за брутния вътрешен продукт (БВП), налични към януари 2013 г., показват, че третото тримесечие бе поредното, в което параметрите на реалния растеж на този основен измерител на икономиката се задържат ниски и са почти в същия размер като в предишните две тримесечия. На годишна база растежът на БВП през трите тримесечия на 2012 г. бе малко под 1% по неизгладените данни и между 0.3% до 0.5% по изгладените, на тримесечна база растежът се движеше от 0% до 0.3%. Ако има добра новина то това е, че данните не показват спад в икономиката като цяло.
Недобрата новина е, че буксуването продължава и вероятно ще продължи и през 2013 г. – това показват последните месечни данни за България и международните прогнози за динамиката на европейската и на световната икономика, коментират експертите.
От ЦИР отчитат, че очакванията им за по-добра втора половина на 2012 г. не са се осъществили. Въпреки съвсем слабите различия в данните между тримесечията на миналата година, най-добро от трите, за които към момента има информация, е второто. През третото тримесечие растежът на БВП на годишна база се забави до 0.9% (от 1% за второто) по неизгладените данни и се задържа на 0.5% по изгладените, забавяне от 0.3% на 0.1% бе отбелязано и в растежа на тримесечна база, коментират експертите. За растежите на добавената стойност през третото тримесечие можем те отбелязват, че и трите са положителни, за разлика от това, че през първото тримесечие и трите бяха отрицателни, а за второто – отрицателен бе този на годишна база по изгладените данни. Неблагоприятен знак е обаче свиването на растежа на БДС на тримесечна база от 0.6% през второто на едва 0.1% за третото и това показва, че българската икономика на практика не расте.
През 2013 година повечето сектори ще завършат на плюс, като тази тенденция е зададена още миналата година, отбеляза Прохаски. По думите му от десет сектора половината вече са достигнали своя предкризисен максимум и растат нагоре, като това са едни от ключовите сектори на икономиката. „Тоест ние сме така да се каже може би минали рубежа на стабилизирането на икономиката и вече началото на растежа над предкризисните нива в повечето от основните сектори, но този растеж е много анемичен, буксуваме и не можем да зададем някакъв нов постъпателен тласък на икономиката", каза председателят на ЦИР Георги Прохаски, цитиран от Dariknews.bg.
Той сигнализира, че се задълбочава разделението между регионите. В най-изостаналите икономически райони се наблюдава и най-голяма безработица.
Тримесечните данни по наблюдението на работната сила продължават да показват високи нива на безработните и увеличение на броя им на годишна база във всички групи, с изключение единствено на групата на навършилите 45-54 години. От ЦИР очакват, че за четвъртото тримесечие ще бъде регистрирана тримесечна безработица над 12% и че над 12% ще е и тази за 2012 г. като цяло, а също и за 2013 г. За 2013 г. те прогнозират регистрираната безработица да се движи около 12%, а хармонизираната – до 13%.
Под средното ниво на безработица в страната в края на миналата година са били 8 области. Най-добре е София-град с 3,6 на сто безработица и още няколко града, където безработицата е съществено под средното равнище за страната – Габрово, Варна, Бургас, Пловдив, Русе, Перник и Стара Загора. 20 области с по-висока безработица от средната, която е 11,4 процента. Крайните примери за висока безработица са Видин – 22 на сто, Монтана – 21 процента, Враца и Смолян – 20 процента. „Това са много сериозни нива на безработица и безспорно за тези области усещането за дълбока криза е напълно оправдано", коментира Прохаски.
Данните за динамиката на производителността на труда в икономиката ни, налични до третото тримесечие на 2012 г., показват че растежът ѝ остава колеблив – при намаляване на темповете през третото тримесечие, в сравнение с тези за второто. Въпреки че все пак производителността продължи да расте и през 2012 г., очевидно най-благоприятния период за по-бързото й подобряване е 2010-2011 г.
ЦИР очаква инфлацията през 2013 г. да бъде около 3%. Прохаски отчете, че през миналата година потребителските цени, особено при най-необходимите продукти, са нараснали повече – дори при малката потребителска кошница ръстът е до 5,8 на сто.
През 2012 г. не настъпи сериозна промяна в бизнес средата у нас, отчитат експертите, цитирани от БГНЕС. В проучването на Heritage Foundation и в. Wall Street Journal за свобода на икономиките, представено в началото на 2013 г., България отбелязва слабо подобрение по отношение на икономическата свобода. Страната получава по-високи от средните оценки за света (59.6), но изостава спрямо тези за Европа (66.6). Българският индекс има стойност 65 от максимално възможни 100. Този резултат е с 0.3 процентни пункта по-добър спрямо миналогодишното изследване и отразява подобрението в управлението на публичните разходи. Отчетен е напредък по 3 от 10 категории (икономически свободи), три са останали без промяна. Наблюдава се влошаване на резултатите при Свобода от корупция (с 3 пункта спрямо предходната година), Свобода на труда (с 9.4) и Свобода на търговията (с 0.3). България (с 60-то място сред всичките 177 страни и 29-то място от 43 страни в Европа) е в категорията на "умерено свободните страни" (след "свободните" и "предимно свободните" държави).
Предимствата на България са свързани с ниския бюджетен дефицит (сред най-ниските в региона); отворения пазар, който стимулира търговията и инвестициите; усилията за съживяване на процеса на приватизация. Основните проблеми продължават да се свързват с широко разпространената корупция, както и неефективната и податлива на политически натиск правосъдна система.
И през 2012 г. въпреки полаганите усилия на различни равнища, корупцията остава широко разпространена в България. За това говорят данните от различни национални и международни проучвания и анализи. Водещи изследователи изтъкват, че независимо от добрите макроикономически показатели на страната, проблемът с корупцията и не достатъчно реформираната съдебна система са сериозна пречка за чуждестранните инвеститори. В изследването за разпространение на корупцията на международната неправителствена организация Transparency International (Индекс за възприятие на корупцията – 2012., представено в началото на декември 2012 г.) индексът на България е 41, с което страната заема незавидното 75 място заедно с Черна гора, Либерия и Тунис. За разлика от изследването през 2011 г. сега от страните членки на ЕС зад нас е Гърция.
В същото време сред страните от Югоизточна Европа (със среден индекс от 40.7) по-добри от нашите са резултатите на Турция (49), следвана от Хърватия (46), Румъния (44), Македония (43), както и Босна и Херцеговина (42). Изводът, който може да се направи е, че мерките за противодействие на корупцията у нас все още не са достатъчно ефективни. За превенцията й трябват много по-активни, целенасочени и системни усилия на всички власти. От особена важност е активизирането на гражданското общество, и преди всичко на бизнеса, който трябва реално да се ангажира в борбата срещу различните форми на корупция.
В областта на социалната и здравната политика през 2012 година не беше отбелязан съществен прогрес, констатират експертите. Свидетели бяхме по-скоро на запазване на статуквото с всички неблагоприятни от това последици, особено в здравеопазването. Най-вероятно така ще продължат нещата и до лятото на тази година, когато ще се проведат редовните парламентарни избори. За следващия управленски екип ще останат за решаване значими и неотложни проблеми в социалната област, заявяват от ЦИР.
България продължава да изостава по отношение на иновационната политика. Според доклада на фондация "Приложни изследвания и комуникации" - Иновации БГ 2012, представен през декември, иновативният потенциал на българските предприятия през 2011 г. се характеризира със следните особености: намаляване на националните инвестиции в НИРД в бруто изражение за всеки от източниците на финансиране, като спадът се компенсира от средствата за НИРД от чужбина по линия на европейските фондове; ниска степен на взаимодействие между науката–образованието–иновациите и липса на целенасочена политика в това отношение; намаляване на заетите с НИРД; намаляване на научния продукт на страната и проблеми в управлението на фонд "Научни изследвания" и БАН; слаба патентна активност и ниска технологична конкурентоспособност; липса на координирана политика за насърчаване закрилата на обектите на интелектуална собственост; все още ефектът от европейските средства върху активизирането на иновационната дейност на фирмите остава скромен.
