Страната пропусна плащане към Международния валутен фонд (МВФ), с което стана първата развита държава, способна да се похвали с такова постижение, посочват от компанията за покупко-продажба на инвестиционно злато и сребро Тавекс.
Вече втора седмица гръцката банкова система е в „банкова ваканция“, напрежението ескалира, а изход от кризата така и не се намира. В суматохата, малко анализатори обръщат сериозно внимание на официалните златни резерви на Гърция.
Гръцката Централна Банка (ГЦБ) притежава „злато и вземания в злато“ в размер на 112.5 тона. За съжаление, не се знае каква част е физическо злато и каква вземания в злато, носещи риска отсрещната страна да не изпълни задължението си, отбелязват от компанията. Това се дължи на факта, че централните банки не отчитат на отделен ред двете позиции.
Липсва и официална информация каква част от тези 112.5 тона резерв се намира на територията на Гърция и каква в други юрисдикции.
На първи март 2013г. Bloomberg публикува статия за официално писмо на ГЦБ към гръцкото министерство на финансите, в което Централната банка твърди, че половината от монетарното злато се съхранява в Гърция, а останалата част е разпределена между Федералната банка на Ню Йорк, Английската централна банка и Швейцария. По-късно информацията е потвърдена от външното министерство на Гърция. Това означава, че преди малко повече от година разпределението на златния резерв е било 50 на 50, но от тогава насам може коренно да се е променило.
Оказва се, че въпросът колко и под каква форма е златния резерв на Гърция не е маловажен в светлината на настоящата криза и размера на гръцките задължения към кредиторите.
Според анализаторите има вероятност част от златния резерв да послужи като обезпечение при евентуален фалит на страната. В споразумението между Европейския фонд за финансова стабилност (ЕФФС), правителството на Гърция и Гръцката централна Банка (ГЦБ) е посочено, че последните две институции губят имунитет срещу конфискуване на техни активи във връзка с неизпълнение на подписаното кредитно споразумение. Въпреки всичко разпоредбите регулиращи ЕЦБ и Европейската система от централни банки гарантират пълна независимост на тези институции от местните правителства.
Вземайки под внимание обаче действията на ЕЦБ и ЕСЦБ към настоящия момент, малко скептицизъм по отношение на „независимостта“ не би бил излишен.
Връзка с предоставянето на спешната ликвидна помощ за банковата система в Гърция, ЕЦБ има приблизително 100 млрд. евро експозиция към ГЦБ.
Интересен е и въпросът дали при излизане на Гърция от еврозоната ГЦБ, ЕЦБ може да покрие част от своите загуби, слагайки ръка над капиталовата квота на Гърция, 15% от която е злато, и златния резерв от 112.5 тона. Интересен казус, имайки предвид, че няма създадена процедура, с която страните членки на еврозоната могат да я напуснат.
Опитът от кризата в Кипър показва, че слуховете за евентуална продажба на златни резерви може да бъде силно неблагоприятна за цената на златото, отбелязват от Тавекс. Имайки предвид , че златния резерв на Гърция е около 8 пъти по-голям от този на Кипър, кой знае какъв би бил ефектът върху цената на ценния метал. На теория плащането към МВФ на стойност 1.55 млрд. евро, което Гърция пропусна да направи, можеше да се случи, ако страната бе продала част от златния си резерв - приблизително 4 млрд. евро.
Вероятно в дългосрочен план цената на златото ще спечели от бъдещ банкрут на Гърция. Но фундаменталният проблем не е в това в каква посока ще тръгне цената на златото, а дали е сигурно да оценяваме спестяванията си в една откровенно манипулирана и зависеща от политиците валута.