Специално за Econ.bg
Интервю на Апостол Апостолов
Мира Радева е родена на 16 юни 1958 г. в южнобългарския град Свиленград, но никога не е живяла там. Детството й минава в морската ни столица Варна. Завършва социология в Софийския университет
"Св. Климент Охридски".
През 1991 г. създава Института за маркетинг и социални изследвания MBMD, управлява го и до днес. Като директор на една от първите социологически агенции в България, дълги години тя е жената, която
в нощта след избори първа поднасяше прогнозните резултати.
Радева участва в семинар за дискриминацията, който се проведе наскоро във Велинград. Там тя представи данни от изследване, според което 46% от хората с висше образование у нас са с расистки нагласи. Негативно отношение към ромите и инвалидите имат 42% от българите със средно образование.
В специално интервю за Econ.bg тя сподели вижданията си за политиката на правителството, за това доколко българинът има самочувствие на европеец, за бъдещето на нацията и
толерантността у нас към "различните" хора.
Г-жо Радева, вече трета година сме част от европейското семейство. Споделяте ли тезата, че е необходимо да се сменят поне три поколения българи, за да се отърсим от мисленето на социализма?
Мира Радева:
В България много трудно стават промените. Много често нямаме решителност да ги направим. Като социолог си обяснявам бавните промени с това, че българското население е доста застаряло. Когато средната възраст е 43 години, хората не са склонни да правят и поемат рискове, да променят живота си. Българското мислене не беше достатъчно реформирано още и по времето на социализма. Става дума за манталитетни и ценностни промени, които през десетилетията са все незавършени. Сещам се за есе на Боян Пенев от 1924 г. (литературен критик и историк - бел. ред.), в което още тогава се демонстрира българската назадничавост.
Имаме ли самочувствието на европейци?
Мира Радева:
Мисля, че да. Все повече хора пътуват в Европа, успяват да се сравнят. Разбира се, за всеки човек социалният статус определя и самочувствието му. Младите българи, които получават образование на Запад, със сигурност се чувстват в свои води. Същевременно, нека не забравяме, че има една много широка общност от 35% в пенсионна възраст, за които Европа продължава да бъде далечен идеал и дестинация.
Цитирахте есе на Боян Пенев, аз пък ще ви препратя към друг класически цитат от Алеко Константинов, който гласи: "Европейци сме ний, ама все не дотам". Може ли да се каже, че важи и днес? Ако да, какво не ни достига да се наречем без притеснение европейци?
Мира Радева:
Не ни достига малко повече решимост и воля за промени. Включвам и политическата воля за промени. Ето, през последните няколко месеца следим как едно правителство, "облечено" в много широк обществен авторитет, прави крачка напред, заявява намерения като промени в пенсионната и здравната системи, забрана за тютюнопушене на обществени места и др. Под натиска обаче на различни кръгове или на консервативното обществено мнение, се правят крачки назад. Действията на кабинета не са в стила, характерен за политиката в ЕС. Там се очаква политикът да бъде лидер и да показва много повече решителност и категоричност, отколкото общественото мнение.
Какъв е образът на съвременния Бай Ганьо?
Мира Радева:
По улиците виждаме много примери за съвременен Бай Ганьо. Той се вози на голям, многотонен джип, оборудван с няколко мобилни телефона, носи ланци и е с мощен гръб.
Може ли да се каже, че трансформацията на жената от домакиня в бизнес ръководител е една от трансформациите на обществото ни от патриархално в модерно?
Мира Радева:
Първо да уточня, че процесът на трансформацията въобще не е приключил не само у нас, но и в Европа. Факт е обаче, че в България през последните години голяма част от жените заемат водещи управленски позиции. Това е резултат на форсираната еманципация още в периода на социализма.
В Европа вече отдавна ромите и инвалидите не се възприемат като хора втора категория. Какъв процент от фирмите у нас са склонни да назначат на работа такива хора?
Мира Радева:
Не сме правили подобно изследване сред бизнес средите. Ако съдим по резултатите на социологическото проучване, което представих, по косвен път мога да заключа, че към ромите и хората с увреждания се изразяват дискриминационни нагласи.
Вие лично как си представяте България след десетилетие?
Мира Радева:
Доста ми е трудно да си представя най-напред как България ще оцелее демографски. Знаете, че сме в тежка демографска криза. Имаме слабо възпроизводство, изтичане на мозъци. Някой беше казал, и то не без основание, че за 2 десетилетия от 9 милиона сме спаднали на 7 милиона души. С този темп нищо чудно след 20 години да спаднем на 5 милиона. Откровено казано, много ми е трудно да си представя бъдещето на България.