Трябва да спрем да гледаме колко сме похарчили

23.10.2013 | 12:00
по статията работи: Петя Бързилска
Ивайло Калфин, евродепутат от групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент, пред Econ.bg
Трябва да спрем да гледаме колко сме похарчили

Специално за Econ.bg:

Визитка:

Ивайло Калфин е завършил ВИИ "Карл Маркс" (в момента УНСС), откъдето взима първата си магистърска степен по "Международни икономически отношения". По-късно учи в Университета в Лофбъро, Великобритания, където се дипломира като магистър по международно банкиране. Той е народен представител в 37-мо, 38-мо и 40-то Народно събрание. Калфин е заместник министър-председател и министър на външните работи на България в правителството на Сергей Станишев от август 2005 г. до юли 2009 г. В момента е евродепутат от групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент. Калфин е докладчик на ЕП за дългосрочния бюджет на ЕС до 2020 г.

Акценти:

  • Европейският бюджет до 2020 г. - какво да очаква България;
  • Евроскептицизмът и избори за Европейски парламент през 2014 г.;
  • Националните успехи и европейските проблеми - българинът като европейски гражданин;

Г-н Калфин, какво трябва да очакваме от бюджета на Европейския съюз до 2020 г.?

Ивайло Калфин:

Бюджетната рамка до 2020 г. още не е приета окончателно. Надявам се това да се случи до месец ноември. За първи път в историята си Европейският съюз намалява своя бюджет. В същото време успяхме, групата на социалистите основно, да издействаме промени в неговата структура, които ще гарантират много по-добро изразходване на средствата. В първите години също така издействахме допълнително финансиране на програми като младежкия обмен, малките и средни предприятия, научните изследвания и борбата с младежката безработица.

Освен това европейският бюджет ще бъде много по-фокусиран. Държавите вече ще трябва да поемат ангажимент за резултати. Това означава, че вече не само ще трябва да похарчат едни пари, но и да поемат и ангажимент какви резултати ще представят срещу тях. Това също така е и в интерес на гражданите. Освен това ще има изискване действително средствата, които се преразпределят да доведат до резултати, които са по-видими. Ако мога да направя сравнението, натискът ще бъде върху това да се строят средства на градския транспорт, а не селски пътища. Това не означава, че не трябва да има селски пътища, но тук вече националният бюджет ще трябва да си свърши работата.

А дали България ще се справи с тези нови изисквания?

Ивайло Калфин:

Има един механизъм, по който още няма съгласие между Парламента и Съвета. Европейският съвет иска да наказва страните членки, които не следват макроикономическа политика, която е съобразена с препоръките. В Парламента ние смятаме, че това е абсолютно грешна идея. Когато една страна има трудности, например има малко по-висок дефицит, това не е основание да ѝ се спрат средствата, още повече, че те отиват в регионите, които пък нямат никакво отношение към бюджетната политика на държавите. Тук още се спори по това нещо, но мисля, че България изгражда капацитета си. Това, което трябва да променим у нас, е да спрем да гледаме колко сме похарчили. Надявам се да похарчим от тези 14,5 млрд, които ще влязат в страната ни. Трябва обаче да гледаме повече какъв е резултатът и какво сме постигнали с тях.

Една от дългосрочните политики на ЕС е развитие на водния и железопътния транспорт. Какво може да очаква България от еврофондовете, насочени към тези сектори, и дали ще усвоим средствата?

Ивайло Калфин:

Ние ще усвоим средствата, ако има проекти, но основната част от тях отиват към пътно строителство и затова и българските железници са в такова окаяно състояние и ще трябва много време, за да стигнат те до европейско ниво. Но това е транспортът, който се смята за транспорта на бъдещето - много по-екологичен, бърз, удобен и т.н. И затова и голяма част от средствата ще отидат към този вид проекти. Създава се и един нов инструмент за около 30 млрд. - т. нар. "Инструмент за свързване на Европа". От него голяма част от парите ще отидат за железопътни проекти, които свързват основните пътни магистрали в ЕС. За България това означава конкретни средства, например за жп линията от Видин до София, от Драгоман през София към Пловдив и т.н.

Как ще коментирате нарастващия евроскептицизъм европейски държави и в частност Великобритания? Смятате ли, че след изборите за Европейски парламент тази нагласа ще си проличи и Парламентът ще придобие един много по-различен облик от сега?

Ивайло Калфин:

Сигурно ще има повече евроскептици след следващия вот, но това зависи от участието на хората в изборите. В някои страни, включително и във Великобритания, евроскептиците ще бъдат мотивирани да излязат и да гласуват. Въпросът е тези, които познават и знаят, че Европейският съюз е от полза, също да бъдат по-мотивирани да участват. Те са много повече и ако излязат да гласуват, тогава няма да има никакъв проблем.

Не мисля, че евроскептиците ще превземат Парламента и не мисля, че те са само в богатите страни. Много хора спекулират и в по-бедни държави, включително и в България, с евроскептични настроения, опитват се да си правят от това някаква краткосрочна политика. Но всички тези, които се опитват да залагат на национализма и евроскептицизма, бягат от аргументите. Те хвърлят обвинения, търсят емоция и при тях няма нормален разговор.

Каква очаквате да е избирателната активност на изборите за Европейски парламент през 2014 г.? Дали могат да се популяризират, за да участват повече хора?

Ивайло Калфин:

Ако трябва да цитирам председателя на Европейската комисия, Европейският съюз никога не е бил толкова популярен - което не е задължително, че е за добро. Във всяко кафене на Европа се говори за Европейския съюз. Въпросът е, че някои страни виждат в ЕС, включително Гърция, Испания, Поругалия, лошата политика, политиките на Тройката, т.е. такива, които действително бяха сбъркани. Те налагат политика на държавата, като не използват никакви демократични механизми за това нещо.

ЕС като тема присъства навсякъде. Въпросът е, че понякога тя се изкривява, а понякога и сам Европейският съюз си е виновен с някои изявления или действия. Но като цяло предизвикателството на следващите избори е да се мотивират хората, които разчитат на Европа и които виждат, че всички страни печелят от участието си в ЕС.

Доколко смятате, че е вярно твърдението, че националните проблеми се прехвърлят на европейско ниво, но успехите се превръщат само в национални такива? Могат ли националните държави да се почувстват повече европейци?

Ивайло Калфин:

Националните държави са изцяло европейци и всички печелят от членството си в Европейския съюз, без изключение. Аз не мисля, че ЕС трябва да го обърне на ПР и самореклама, той прави достатъчно много неща. Проблемът е, че някои национални политици злоупотребяват с Европейския съюз и действително неща, които са нормални в Европа ги пишат за големи победи. Ще дам един пример - когато през февруари европейските лидери се разбраха за бюджета до 2020 г., всички се върнаха вкъщи и казаха, че са постигнали голям успех, защото осигурили повече пари за страната си. Това е теоретично невъзможно, като се има предвид, че бюджетът е по-малък. Но ето го единия начин, с който се спекулира за това какво е Европа. Много хора я свеждат до получаване и даване на пари, което е изключително грешно. Със злоупотребите на национални политици няма как Европейският съюз да се справи. Той би трябвало да бъде много по-активен по отношение на гражданите.

В тази връзка, според вас чувстват ли се българите европейски граждани?

Ивайло Калфин:

Зависи кого питате. Тези, които са млади хора и имат възможност да учат и работят в чужбина, се чувстват изцяло европейски граждани. Ако попитате обаче хора, които нямат възможност да си платят сметките вкъщи, то за тях ЕС е много далече. Те чуват за едни големи милиарди, а до дохода им не достига нито левче от тях. Тези хора не се чувстват европейци и ЕС няма пряко отношение към тях. Тук ролята е да се покаже, че косвено всички печелят.

Тази статия ви хареса? Следете всичко най-интересно от Econ.bg и във
Оцени статията:
3.50/4
Коментирай
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
Предложи
корпоративна публикация
Резултати | Архив
  • Церемония по връчване на годишна международна награда „Карл Велики“
  • Най-старата коневъдна ферма в света
  • Премиерът Бойко Борисов в Туркменистан
  • Най-старата коневъдна ферма в света
  • Най-старата коневъдна ферма в света
Срещат се двама приятели. Единият пита: - Какво ще правиш в събота? - Ще ходим със сина ми в парка да пускаме хвърчило дракон да лети! А ти? - И аз имам подобна програма - ще изпращам тъщата на...
На този ден 18.12   218 пр.н.е. – Втора пуническа война: Картагенският военачалник Ханибал разбива римляните в битка при Требия. 1398 г. – Тюркският предводител Тамерлан покорява...