Според някои експерти не трябва да започваме сексуални или романтични отношения с колега. Но според скорошно проучване близо 85% от хората между 18 и 29 години биха имали такава връзка. За сравнение този процент при 30-46 годишните е малко над 35 и около 30% - при 47-66 годишните. Още по-шокиращ е фактът, че 40% от първата група биха се срещали със своя ръководител. Според друго подобно изследване офис-връзките постигат голям успех – 38% от анкетираните са излизали поне веднъж с колега, а 31% от тях дори са сключили брак с него.
В такъв случай дали тази стара поговорка няма да изчезне напълно? Ако се доверим на статистиките за новия тип служители, то имаме основание да мислим така, коментират от от сайта за бизнес и предприемачество Inc.com. Много компании обаче не допускат подобно поведение – те въвеждат различни политики и правила, които или напълно забраняват връзките на работното място или поне ги ограничават.
Разбира се, ясно е, че колкото повече се разраства една фирма и колкото повече служители наема тя, толкова по-често можем да видим сигналите на зараждащи се връзки на работното място. Това важи особено за бързо разрастващи се компании, търсещи служители, които да работят по-дълго. А когато ежедневието ви представлява работа – сън – работа, излизането по срещи не изглежда добър вариант.
За статистиката има значение и в каква сфера развива дейност съответната фирмата. Според посоченото по-горе проучване някои индустрии са по-предразполагащи към връзки с колеги. Такива са сферите на обслужването, финансовите услуги, транспортните и комуналните услуги, информационните технологии и здравеопазването.
Като ръководител на екипи от хора вие трябва да решите каква е вашата позиция относно срещите в службата и да определите съответната фирмена политика. Ето и няколко съвета, които експертът Чаз Рампентал, консултант на компании от всякакъв ранг и бивш радио водещ дава. Според него възможностите са четири:
1. Да не направите нищо
Това е най-предпочитаното решение при по-малките компании или при тези, които все още са в процес на формулиране на фирмените правила за служителите. Главният изпълнителен директор или президентът оценява потенциалния риск и прилага определена политика. Много малки дружества избират по-лесния начин – да нямат политика и да оставят сексуалният тормоз и дискриминацията сред служителите да свършат тази работа. Все пак винаги трябва да следвате някаква политика, за да можете да предотвратявате това.
2. Да забраните връзките между колеги
Това е друг метод, който често се среща често. Този тип забраняваща срещите политика е свързана с някои проблеми. Вие трябва да дефинирате и по-често да обяснявате точното поведение, което забранявате. Дали смятате да ограничите инцидентните срещи, връзките, романтичните преживявания или социалните контакти? Можете ли въобще да формулирате тези понятия? Експертът ви уверява, че последното място, на което бихте искали да давате точни дефиниции, е съдът.
Много компании приемат по-малко ограничаваща политика, която цели да предотврати връзкарството – забранява съпрузи или интимни партньори да работят в една и съща фирма или постановява, че служителите нямат право да повишават колеги, с които имат връзка.
3. Да го позволите и да го оповестите писмено
Този подход е по-известен като в бизнес средите като „любовен договор”. Един такъв подписан документ означава потвърждаване на това, че връзката е по взаимно съгласие, а освен това добавя допълнителна клауза за третирането на въпроса за сексуалния тормоз. В повечето случаи можете да използвате договора, за да обрисувате поведението, което очаквате от служителите си – например без публични прояви на привързаност на работното място или без създаване на проблеми в офиса в случай, че връзката приключи. Уверете се, че служителите са наясно, че имат правото (и трябва) да се консултират с адвокат, преди да подпишат контракта.
4. Да позволите срещите между колеги, но при засилен контрол от ваша страна
Според Рампентал е по-лесно да лансирате тази политика сред подчинените си. Въпреки това затрудненията, които могат да възникнат, са свързани с дефинирането на позволеното и непозволеното поведение. Също така бихте могли да изискате от служителите, които имат връзка, да докладват за нея на представител на фирмата – като отдела „Човешки ресурси”.
Ако сте информирани за отношенията на хората в компанията, ще можете по-адекватно да отговорите на оплаквания от дискриминация или фаворитизиране. Уверете се, че работещите в „Човешки ресурси” разбират, че нямат право да разкриват информацията за интимните отношения на хората, освен ако не е необходима, за да се отговори на постъпили жалби.
В заключение: Независимо каква политика спрямо връзките в службата изберете, е важно едно – да я следвате и да я прилагате уверено. Защото, както отбелязва Чаз Рампентал, неспособността да водиш една фирмена политика е по-лошо от това изобщо да нямаш такава.
Тази статия ви хареса? Станете фен на страницата на Еcon.bg във Facebook, за да следите всичко най-интересно за икономиката,
предприемачеството, кариерата, личните финанси, политиката и обществото!
