На 6 февруари Югоизточна Турция бе ударена от едно от най-разрушителните земетресения в историята на страната, което отне живота на повече от 40 000 души, граждани на Турция и Сирия. Броят не жертвите към момента не е окончателен и според данни на ООН може да се удвои. Милиони хора се нуждаят от хуманитарна помощ, а медицинският персонал работи непрекъснато за предотвратяване разпространението на болести в центровете, в които са настанени десетки хиляди бежанци.

Въздействието на бедствието върху турската икономика все още е много несигурно, но необходимата сума за възстановяване  се оценява между 50 и 85 милиарда долара, според Турската конфедерация на предприятията и бизнеса. В 11 града е обявено бедствено положение. Те включват Кахраманмараш, Хатай и Газиантеп, които са ключови регионални центрове за логистика, производство и износ. Тези региони съставляват около 12% от БВП на страната, 20% от общата земеделска и горска продукция, 10% от производствената продукция и близо 15% от строителната дейност. Предвид че инфлацията вече е много висока (58%), загубата на селскостопанска продукция и началото на Рамадан през март се очаква дори да засилят тази тенденция. Кофас изчислява, че инфлацията ще бъде средно 50% през 2023 г., докато през 2022 г. тя достигна 72%.

В краткосрочен план се очаква растежът да се забави рязко. След земетресението от 1999 г. БВП се сви с 3,3% преди да се възстанови с 6,8% през 2000 г. Кофас изчисли в началото на годината, че БВП ще нарасне с 3,5% през 2023 г.- цифра, която не отчита ефектите от земетресението, които тепърва ще се оценяват предвид, че някои фабрики са напълно или частично разрушени. В тази връзка, Турската агенция за банков надзор (BDDK) предостави по-гъвкави възможности за обслужване на дълга на засегнатите от земетресенията компании. Това би им позволило да компенсират част от загубите си. 

Според анализа на Кофас, най-потърпевшите сектори от бедствието, са текстил, облекло, храни, услуги, информационни и компютърни технологии, металургия, химикали и търговия на дребно. В средносрочен план необходимостта от възстановяване на площ от около 110 000 km2 (по-голяма от Дания, Холандия, Швейцария или Белгия) и население от 13 милиона души може да подкрепи строителния сектор. В тази връзка президентът Ердоган сподели, че строителството на 30 000 жилищни сгради в зоната на земетресението ще започне през март.

На политическия фронт въздействието на земетресението, съчетано с икономическите сътресения от миналата година (исторически висока инфлация, ниските нива на турската лира и т.н.), може да измести фокуса на избирателите върху вътрешните проблеми. Изборите бяха планирани за 14 май, но е спорно дали изобщо могат да се проведат. Опозицията призовава те да се забавят, но все още има голяма несигурност по въпроса.