В първата част на материала за по-известните световни неправителствени организации (НПО) ви представихме три от тях - Amnesty International (AI), Human Rights Watch (HRW) и Electronic Frontier Foundation (EFF). Текущият материал ще обхване още три НПО, опериращи в различни сфери от човешкия живот.

Reporters Without Borders ("Репортери без граници")

Докато EFF се бори за свободата на словото и потребителите, наред с прокарването на успешни модели за запазване на интелектуалната собственост, Reporters Without Borders (RWB или „Репортери без граници“), се фокусира върху свободата на словото, медийната обстановка и свободата на осигуряването на информация. „Репортери без граници“ е основана във Франция през 1985 година. Интересен факт, свързан с нея, е че тя има статут на съветник в рамките на Организацията на обединените нации (ООН). RWB е доста известна и у нас.

RWB очертава четири повратни точки, в сферата на които извършва своята дейност:

- Защита на журналистите и други медийни служители, които са затворени или преследвани поради тяхната дейност, както и излагане на публичен показ на изтезания или всякакво неправомерно действиe спрямо тях в редица страни.

- Борба срещу цензурата и законодателството, което застрашава свободата на печата.

- Ежегодно отпуска финансова помощ на близо 300 журналисти или медийни компании, които са в затруднение, както и на семействата на затворени поради репресивни мерки журналисти.

- Работи в сферата на гарантирането на една по-безопасна среда за журналистите – това важи особено много за тези, действащи във военни територии.

Типичен колаж на "Репортери без граници". Източник: RWB

Финансирането на организацията става посредством продажби на фотоалбуми и други артикули, дарения от потребители и дарения от компании. 20% от общите средства „Репортери без граници“ получава от частни компании като Sanofi-Aventis (400 хиляди евро или 10% от общия бюджет), Институт "Отворено общество" на Джордж Сорос, Benetton, Fondation de France, Francois Pinault и някои други. Част от субсидирането се извършва и по линията на правителствени организации. В последните години „Репортери без граници“ доразширява дейността си и започва да засяга и свободата на словото в блог платформите, като организира и Световния ден срещу цензурата в интернет, състоящ се на 12 март.

Greenpeace

Безспорно една от най-радикалните по-широко известни неправителствени организации (а и доста критикувана такава) е Greenpeace, работеща в сферата на екологията.

Мрежата на Greenpeace е наистина огромна и включва щабове в над 40 страни, като "пъпната ѝ връв" се намира в Амстердам, Холандия. Част от акциите на организацията са в сферата на глобалното затопляне, обезлесяването в определени райони, прекомерния и заплашващ природния баланс риболов, ловуването на китове и ядрената енергия. Лобизъм, директно действие (понякога радикално) и обширни проучвания са трите стълба на метода на действие, който екоактивистите прилагат. Организацията, поне на хартия, не приема дарения от правителства, корпорации или политически партии, а разчита главно на своите 2,8 милиона поддръжници и техните дарения, както и на парични награди.

Алтернативна и осмиваща версия на логото на петролната компания BP. Източник: Greenpeace UK.

В допълнение, ако дадено дарение от анонимен или частен субект повелява промяна в политическия курс на Greenpeace, то то ще бъде отхвърлено – активистите поддържат стриктна политика на невмешателство в дейността им от какъвто и да е външен фактор, дори това да включва парично обезпечение.

Няколко неща са ясни – Greenpeace е институция в сферата на екологичната НПО дейност и многогодишните ѝ акции променят облика на публичния и частния сектор в редица страни. На места радикалните действия на нейните сподвижници пък предизвикват множество съдебни процеси срещу активистите и самата организация като цяло, а самата тя вече е сериозен политически фактор, който може да наклони везните в една или друга насока.

Дейността на Greenpeace, определена от самите основатели и официални ръководители, е да адресира текущия проблем с климатичните промени, да предпазва океаните и тяхната популация от прекомерен риболов и замърсяване, да предпазва горите и да ограничи активното обезлесяване вследствие на индустриални нужди, да работи в насока на елиминация на всякакво ядрено оръжие и в сферата на обезоръжаването като цяло, да подкрепя етични в социален и екологичен аспект практики на селскостопанско производство и да се бори срещу употребата на вредни вещества и химикали в световното производство на продукти.

Съставът на организацията в глобален мащаб наброява повече от 2400 души, а доброволците по различни нейни програми и акции надхвърлят 15 хиляди.

Международно движение на Червения кръст и Червения полумесец

Международното движение на Червения кръст и Червения полумесец е сигурно най-добре познатата НПО (възприемана още, съвсем логично, и като движение) в световен мащаб. То включва огромния капацитет от 97 милиона доброволци, членове и работен състав, които работят с идеята за опазване на човешкото здраве и живот. Съставни части на движението са Международният комитет на Червения кръст (МКЧК), основан през 1863 година в Женева, Швейцария, Международната федерация на Червения кръст и Червения полумесец, основана през 1919 година, и Националните дружества на Червения кръст и Червения полумесец, които съществуват на територията на почти всяка една държава в света.

Всяка една от съставните части на движението е натоварена с определена мисия. Така например МКЧК работи в сферата на организацията на медицинска помощ, която да бъде оказана на ранените на бойното поле, да гарантира и следи за качестваната грижа на военноплениците, да помага с търсенето на липсващи граждани в условията на въоръжени конфликти, да осигурява грижа и да опазва цивилните по време на военни действия и да осигурява арбитраж между воюващите страни, въвлечени в даден конфликт.

Международната федерация на Червения кръст и Червения полумесец пък се занимава с разпространяването и поддръжката на основните човешки права и принципи, да осъществява помощ при природни бедствия, да подготвя и образова доброволчески екипи, които да могат да реагират в случай на природни бедствия, да субсидира регионални проекти в сферата на здравеопазването и да подкрепя младежките дейности в рамките на обществата.

Националните дружества на Червения кръст и Червения полумесец варират според точната формулировка на закондателната система във всяка страна и договорките с правителството или други политически актьори, макар че все пак запазват определен формат на организационна и работна структура. В някои страни дружествата се ползват с по-големи привилегии и по-широк спектър на дейност, отколкото в други, но въпреки всичко не се разрушава връзката между тях, Международната федерация на Червения кръст и Червения полумесец и МКЧК при международни акции. (На снимката вляво - Музеят на организацията в Женева. Източник: Wikimedia).

Общият бюджет на движението е огромен, като само МКЧК през 2009 година разполага с 1 милиард швейцарски франка. По-голямата част от бюджета на МКЧК идва от страните членки, включително и от Швейцария, която е в ролята на депозитар на Женевските конвенции. Немалък поток финанси идва и от Националните дружества на Червения кръст и Червения полумесец, подписалите Женевските конвенции държави, както и от международни организации като Европейския съюз.

Финансовият аспект се оказва и повратен за критиците - не са прецедент оставките от по-високите постове, особено на националните дружества, след скандали с усвояването на ресурсите и корупция по високите етажи.

Със сигурност има още и още много известни НПО, които да обединяват маси от хора в търсене на дадена кауза и въздаване на справедливост по нея. Същевременно обаче именно тази численост прави трудно изброяването им и фокусирането върху всяка една от тях по подобаващ начин. Шестте НПО, разгледани в двете части на този материал, са доказан фактор в сферата, в която оперират и нещо повече - дори в последно време засилват своето влияние, подпомогнати от непрекъснатия информационен поток, който представлява интернет.